Мануэль Монтальбан - Южни морета

Наградата „Планета“ (както и „Надал“) е авторитетна национална награда за литература в Испания, присъждана ежегодно от едноименното барселонско издателство. Сред носителите й фигурират утвърдени представители на съвременната испанска проза, като Хуан Марсе, Хорхе Семпрун, Родриго Рубио и др.

През 1979 година това голямо литературно отличие бе присъдено на младия каталонски писател Мануел Васкес Монталбан за романа му „Южни морета“, който представяме на нашите читатели.

Мануел Васкес Монталбан е роден в Барселона (столица на шестмилионната провинция Каталония, която неотдавна получи автономия). Завършва философия, литература и журналистика. Радва се на голяма популярност като журналист и има успешни прояви като поет, есеист и драматург.

„Южни морета“, заедно с романите „Татуировка“ и „Самотата на мениджъра“, образува трилогия, а главният герой — частният детектив Пепе Карвальо — е спечелил много почитатели за своя автор.

По същество „Южни морета“ е криминален роман, притежаващ всички характерни черти на жанра, поднесени с необходимата доза тайнственост и напрежение. Но разследването на смъртта и едногодишното загадъчно бягство на богатия индустриалец-неудачник Стюарт Педрел предоставя на автора чудесната възможност да излезе извън рамките на „чистия вид“ криминална история и да направи един почти „анатомичен“ разрез на съвременното барселонско общество. Всеки един от героите е представител на определена класа или социална прослойка. В стремежа си да постигне плътна, цялостна и реалистична картина на една потресаваща действителност, авторът не се страхува да трупа подробности, привидно чужди на основното действие, но чрез които той търси определено идейно внушение. Случайните разговори с шофьора на таксито или със съдържателя на кръчмичката, „литературната“ дискусия, на която Карвальо случайно попада, разходката по кея на барселонското пристанище, където мимоходом е описана млада жена-просякиня, са щрихите, предадени в един „репортажен“ стил, които подсилват основния критически тон в романа. В този смисъл „Южни морета“ е по-скоро социален роман, разкриващ обективно политическата и социалната безпътица на съвременното испанско общество.

В контекста на съвременната испанска литература появяването на такъв млад творец като Мануел Васкес Монталбан и още повече удостояването му с една от най-високите литературни награди ни подсказва един стремеж към нови търсения в литературата.

Нина Велева

— Хайде да си вървим!

— На мен не ми омръзва да се кълча.

— Ще се покълчим по друг начин.

Лоли изду дебелите си бузи в усмивка, духна нагоре и разроши бретончето си а ла Оливия Нютън Джон.

— Разгорещил си се.

— Днес е моментът, маце.

Боканегра се изправи на кривите си крака. Галактичният свод на локала образуваше флуоресцираща дъга над главата му. Той оправи панталоните си и тръгна към бара със залитаща стъпка. Беше чудно как келнерите сервираха почти слепешком в сумрака. Нежни фигури, струпани на бара, се очертаваха изведнъж като разбудени двойки, изплуващи от кълбо преплетени ръце и езици. Боканегра тупна с юмрук една от фигурите.

— Ставай, Тернеро! Тръгваме си със сестра ти.

— Глупак! Защо ме прекъсна бе!

Луничавата беше прибрала вече изплезения си език и се опитваше да го използва, за да се оплаче от вмешателството на Боканегра.

— Добре де. Щом не искате да се возите с кола, толкова по-зле за вас.

— С кола ли? Слушай, Боканегра, не ме навивай пак! Искам да спя спокойно.

— Бях хвърлил око на един страшен син CX 1.

— CX! Е, това е друго нещо. Никога не съм се качвал.

— Ох — възкликна Луничавата с поглед, зареян в далечни хоризонти.

— Освен това като че ли има и телефон. Не кола, а правителствен апартамент, братле! Можем четиримата да се чукаме в колата и гумите пак ще издържат.

— Е, това ми харесва — ухили се Тернеро, — ще взема да звънна на старата да й се похваля, че таковам в Ситроен СХ.

— Излезте с Лоли и ме чакайте на ъгъла на фабриката за картон.

Боканегра прекоси дансинга под ударите на светлинните откоси. Като че ли в краката го удряше ток от белия подиум, ток, завършващ на спирала в черните къдрици на косата му.