Мануэль Монтальбан - Южни морета

— Все си тук бе, чичка! Приличаш на пощенска кутия — каза той на портиера отвън.

— Ти застани тук, а пък аз ще вляза да се кълча вътре. Безделник такъв!

— Я не ми се жалвай!

Колкото повече се отдалечаваше от мигащите светлини на дискотеката, Боканегра се чувстваше все по-защитен от тъмнината. Бръкна в десния джоб на панталона си и опипа шперца. След това извади ръката си, здраво стисна пакетчето, за да се убеди в сигурността му. Спокойно се отправи към СХ-а, пъхна шперца и вратата се отвори мазно, с леко отскачане, като врата на сейф. Мирише на богата мадама, помисли си Боканегра. Оле, пури! Ах, копелето му, и кутия с уиски. Отвори капака. Свърза жичките, сякаш галеше коси. Затвори капака. Седна с вещината и елегантността на собственик. Надигна бутилката уиски. Запали пура. Леко потегли и рязко завъртя волана, за да се чуе свистенето на гумите при завоя към близката пряка. През тунел от стари тухли и паркирани коли той стигна до ъгъла, където го чакаха Лоли, Тернеро и Луничавата. Лоли потъна на съседната седалка, докато трите врати се затваряха с метален звук.

— Друг път ще предупреждаваш. Такава кола все ще ти докара някоя разправия. Не е като за нас.

— За тебе може да не е. Я ме виж аз какъв тежкар съм.

— Ха така, Боканегра!… — засмя се Луничавата откъм задната седалка.

— Да, ама след това аз ще трябва да тичам, като го тикнат в изправителния.

— Такова тичане май ти харесва.

— Страхотен автомобил! Къде отиваме?

— Ще ходим да се чукаме на Валвидрера 2.

— Аз предпочитам в леглото.

— Да, ама най-хубаво е да ти ухае на бор — рече Боканегра и със свободната си от волана ръка бръкна в деколтето на Лоли и притисна една твърда и едра гърда.

— Недей да минаваш през центъра на Сан Андрес 3, че е пълно с ченгета.

— Обаче спокойно. Тия типове надушват нервните. Трябва да се държите, сякаш сте се родили в тази кола.

— Какво пушиш бе, Боканегра? Ще се напикаеш нощес в леглото. Не си дорасъл за тези пури.

Боканегра хвана ръката на Лоли и я сложи на слабините си.

— А за тая пура дорасъл ли съм?

— Свиня!

Лоли се усмихваше, но отдръпна ръката си, като че ли бе пипнала електрически кабел. Тернеро се наведе напред и съсредоточи вниманието си в движението на Боканегра.

— Не отивай към центъра бе, човек! Пълно е с патрули.

— Я се стегни!

— Абе не е въпрос за стягане.

— Терне е прав — рече Луничавата.

Но Боканегра се насочи по рамблата „Сан Андрес“ и излезе на Площада на общината.

— Мамка ти!

Боканегра се усмихна на безсилния вик на Тернеро.

— Няма нищо, момче! Всичко е наред.

— Гледай, ето ги!

Лоли беше забелязала патрулната кола, паркирана на ъгъла на Общината.

— Спокойно!

Боканегра поотпусна лице, за да си придаде спокоен вид и мина покрай патрулната кола.

Една килната фуражка се отмести и се видя профил, пожълтял от светлината на уличната лампа, полюшваща се върху платното на голям плакат за избирателната кампания — „Влез с нас в Общината“. На жълтото лице изпъкнаха очертанията на свъсените вежди и тъмните очи като че ли се присвиха.

— Ама ти хвърли един поглед!

— Винаги гледат така, сякаш ти опрощават живота. Сложат ли фуражката, си въобразяват, че светът е техен.

— Следят ни! — извика Луничавата, извърнала глава към задното стъкло.

Лявото око на Боканегра се закова в страничното огледало. То отразяваше жълтите фарове и въртящата се лампа на патрулната кола.

— Нали ти казах бе, педераст с педераст, тъпак такъв!

— Млъквай, Тернеро, че ще ти смачкам физиономията. Няма да ме хванат.

Лоли изписка и се вкопчи в ръката на Боканегра, но отскочи, блъсната от лакътя му, и заплака, свита до прозореца.

— Ето това е! Сега пък се разбърза, копелето. Спирай де, спри и да бягаме! Да стрелят ли искаш?

От светлинни сигнали патрулната кола премина и към звукови. Пращаше откоси от светлина и звук, за да спре СХ-а.

— Трябва да спечеля преднина.

Боканегра караше все по-бързо, а светът се приближаваше застрашително към муцуната на колата, като че ли растеше и я причакваше. Сви в един ъгъл и остана приклещен между редицата от паркирани вдясно коли и едно автомобилче, чиято задница стърчеше отляво на пряката. СХ-ът се блъсна, а Лоли удари лицето си в предното стъкло. Боканегра даде заден и удари със задните части на колата нещо, което отвърна с оглушително метално ридание. Той почти не го чу, ушите му бяха като запушени от воя на сирената, а когато влезе в улицата правилно, ръцете му вече играеха и колата започна да се люшка, удряйки се о паркираните вдясно и ляво коли, докато воланът не блокира в омекналите му ръце. Задните врати се отвориха и Тернеро и Луничавата изскочиха.