Мануэль Монтальбан - Александрийска роза

— И не ми казвайте, че като е един път, си заслужава изключението, защото можехме да го отпразнуваме и в къщата ви във Валвидрера или тук. Купих едни свещи от намалението в магазина за восъчни изделия на улица „Бизбе“. Щеше да стане много по-задушевно, по-лично, знам ли…

— Какво има да празнуваме?

— Шефе, и таз добра. Нова година е и се обадиха от „Одисея“. Резервирали са ни маса.

— Нова година.

— Маса за трима — вие, госпожица Чаро и аз. Сега ще трябва да си слагам вратовръзка.

— Че ти обичаш да си слагаш вратовръзка.

— На мене вратовръзката ми стои като на обесен — въжето. Я ми вижте врата.

И действително, вратът му изглеждаше старателно извит от някой настойчив и бавен палач.

— Купих и противокомарни свещи.

— Тук няма комари.

— За всеки случай. Бяха на много сносна цена. А ресторантът, шефе, нещо не ми вдъхва доверие. Сигурно е ужасно скъпо и сервират боклуци.

— „Одисея“ е сериозен ресторант. Собственикът му е поет.

— Хъм. Като ги знам поетите как опъват уши от глад…

Карвальо прегледа телефонните обаждания, записани от Бискутер.

— Кой е този Галвес?

— Каза, че е журналист, бил се забъркал в някакви каши с полицията, от ЕТА го били отвличали за не знам си какви истории със „Софико“ 1 1 „Софико“ е една от най-скандалните икономически афери по време на франкистката диктатура (1939–1975) в Испания. През 1962 г. е създадена едноименната фирма, която набира средства за строежа на жилищни сгради с обещание за изключително висока лихва и действа на принципа на „пирамидата“ до 1974 г., когато оставя около 25 000 измамени. — Б.пр. и искал да ви разкаже истината за Панамския канал.

— За Панамския канал ми е известно всичко необходимо.

— Каза, че пак ще звънне.

— Ако пак звънне, го препрати към бюро „Загубени вещи“ на социалистите. А тоя Федерико III от Кастилия и Леон?

— Някакъв ненормалник, шефе. Каза, че бил законният крал на Кастилия и Леон и крайните му поддръжници искали да го отвлекат, за да свалят Хуан Карлос 2 2 Хуан Карлос I (1938) е крал на Испания от 1975 г. насам. — Б.пр. и да възкачат него на трона. Той обаче не искал, защото бил републиканец. Струва ми се, че съм записал доста изчерпателно всичко, което каза.

— Тая сутрин май са разпуснали лудниците. Я дай нещо за хапване.

— Да ви претопля ли палачинките със свински крачета и алиоли 3 3 Гъст сос от чесън и зехтин (на каталонски all-i-oli ), подправен със сол и лимон. — Б.пр. , които хартисаха от вчера?

— Предпочитам сандвич с пържена риба, студен, с чушка и патладжан. Хлябът да е с домат.

Бискутер издаде звука на двигател с вътрешно горене в началото на финалната си права от Гран при на Монако и отпраши към кухнята. Карвальо захвърли бележника в един по-свободен ъгъл на бюрото, отрупан с всякакви бумаги, повечето вече ненужни. Знаеше, че сред книжата се намира и квитанцията за получаване на два костюма, дадени за осъвременяване на един шивач от Сария, но търсенето й можеше спокойно да почака до 1984 година.

— И утре е ден.

Сега нещото, което наистина не търпеше отлагане, бе да набере онзи телефонен номер, записан върху една кибритена кутия. Госпожа Валдес си е вкъщи, кой я търси? От Гражданската гвардия 4 4 Гражданската гвардия е въоръжена институция, която отговаря за пътното движение, контрола над оръжията, охраната на пристанища и летища, сигурността в по-малките населени центрове и други. Докато полицията е гражданска организация, Гражданската гвардия е военна, на подчинение не само на Министерство на вътрешните работи, но и на Министерство на отбраната. — Б.пр. , отвърна Карвальо, и взе да си представя телефонния разговор с госпожа Валдес, докато гласът на жената не го принуди да дойде на себе си.

— Аз съм частен детектив и бях нает от вашия съпруг, за да ви следя. Току-що се връщам от летището. Съпругът ви ми определи среща там, за да ми плати и да се сбогува.

— Да се сбогува ли? Не е възможно. Имаме гости на вечеря.

— Отменете я. Съпругът ви замина за Малдивските острови с балдъза си.

— С кого?

— Със своята балдъза.

— С моята сестра?

— Боя се, че няма много други варианти, да. Длъжен бях аз да ви го съобщя, защото влиза в цената. Съпругът ви е рядка смесица от садист и мазохист. Като го осведомих какви ги вършите, добави петдесет хиляди песети към хонорара ми, за да ви се обадя аз.

Замълча, но не се разплака.

— За какво сте го осведомили?

— За срещите ви с господин Карлос Пратс Газоли в един почасов пансион на булевард „Оспитал милитар“, по-известен като „Зелената къщичка“.