Мануэль Монтальбан - Александрийска роза

Тръпки го побиха като електричество. Дъждът беше утихнал и няколко глави се осмелиха да надникнат към изоставената градина. Влезе в хотела. Подвоуми се дали да се отдаде на улицата и нощта на Порт ъф Спейн с окъпаното от водата калипсо, или да си легне. На часовниковия циферблат над рецепцията стрелките отмерваха възрастта на новата година: двайсет минути от хиляда деветстотин осемдесет и четвърта. Дадоха му ключа от стаята, заедно с една телеграма, която взриви сърцето му с топовен залп.

Какво ще правиш? Александрийска роза е в Ла Гуайра. До двайсети януари. Херман

Връхната точка на мустакатия собственик-келнер-готвач беше висока бяла кухненска шапка, която му придаваше вид на мускетар, предрешен като кулинар, за да избяга от кардинал Ришельо. Макар и поет, не говореше в рима, но явно се подчиняваше на някаква неведома мелодия, докато декламираше менюто на новогодишната вечеря в ресторант „Одисея“, на стотина метра от катедралата и още толкова от Главна дирекция на полицията, на уличката, наречена „Копонс“. На Карвальо името му напомняше за църковния „копон“, купата за нафорите, и за беззъбите богохулства на баща му — „да ти сера в купона“ казваше, без никога да дръзне да го докара до „да ти сера в копона“.

— Предястие: черни миди в профирен холандски сос със сметана и чесън, баница с аншоа и други разядки, полети с кава 10 10 Кава е ценено бяло или червено вино от областите Каталония, Ла Риоха или Арагон, естествено пенливо и приготвяно по традиционния за френското шампанско начин. — Б.пр. „Одисея“.

— Да не би да си имате кава на заведението?

Без да му мигне окото, гостилничарят поясни, че не само това, а и разполагал с „Местрес Мас Вия“, реколта 1973-та.

— Салата от цикория с патешки черен дроб и оцет от кава, милфьой с пълнеж от горски гъби и мерудийки, лаврак със стриди и черни маслини, подлучено глиганско във вино върху подложка от кестеново пюре, шербет от райска ябълка, паниран камамбер с доматен конфитюр, бутерки с крем кафе, асорти от дребни сладки и халви, кафе, а вината — бяло шардоне „Раймат“ резерва и червено „Одисея“, реколта 78.

На гостилничаря не му се щеше да скъсява повече дистанцията с клиентите. Карвальо редовно го навестяваше в търсене на любимите си блюда с гъши черен дроб, но Бискутер и Чаро бяха нови и нищо че неестественото перчене на запъртъка не будеше особено уважение, Чаро умееше да се държи на висота и беше хубава с белилото и сенките си в стил „последни издихания на Дамата с камелиите“.

— То, като за пет бона, не вървеше да е по-малко, а, шефе?

„Шеф“ беше отправено към гостилничаря, който моментално бе компенсиран с намигане от Карвальо.

— Не му връзвай кусур, Антонио, този приятел ти е конкуренция.

— И той ли има ресторант?

— Не точно ресторант, а мивка и печка, но пък с тях върши чудеса.

— Ех, де да имах условия, шефе, де да имах технически средства.

Полека-лека чаровете на менюто надвиха критичните съпротиви на Бискутер и той се възползваше от всяко приближаване на гостилничаря, за да го поздрави. Когато стигна до панирания камамбер с доматен конфитюр, направо стана на крака, стисна ръката на собственика и заяви на всеослушание:

— Моите поздравления, само на един гений може да му хрумне да панира камамбер.

Щом седна, зачервен от вина и калории, Бискутер прегърна Чаро и отсече:

— Трябваше да си кажа. Вечерята беше велика, шефе, страшна, и ние с вас, шефе, имаме право да твърдим това, защото разбираме от вечери. А вие, госпожице Чаро, поради близостта си с нас, сигурно вече също поназнайвате туй-онуй. Нас не могат ни излъга с някое менте. Ние разпознаваме добре намислените и добре направените неща. Точните неща. А, шефе?

— Мен не ме намесвай, Бискутер, че аз съм скарана с готвенето. Като ми е вкусно, ям и точка. Да говорят експертите, ти и Пепе.

Гостилничарят се присъедини към триото на масата и под одобрителните коментари на Бискутер им разясни всичко, което бяха изяли досега.

— Най-_точен_ от всичко, шефе, беше панираният камамбер, и то не толкова заради вкуса, колкото заради идеята. Идеята е важна.

Бискутер вдигна късо, прозирно показалче към валчестата си черепна кутия.

— Моят учител, господин Карвальо, ми е повтарял това сто пъти. Първо се появява образът, после идеята зад него и докато я прилагаш на дело, двете си помагат взаимно. Демек: човек си представя риба треска с мед, така както би изглеждала на пощенска картичка или рецепта, изрязана от моден журнал. Само че образът не е достатъчен и докато ястието не се приготви наистина, остава незавършен, нещо му липсва, все едно е недорисуван. А лавракът със стридите, шефе, беше голяма работа, голяма, чудно сте го намислили. Вижда се, че ви бива да мислите.