Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

— И това ви се струва очевидно?

— Да, Данглар.

Последните думи бяха произнесени едва чуто.

След като инспекторът си тръгна, Адамсберг се зае с купчината вестници, които му бяха приготвили. В три от тях откри това, което търсеше. Явлението още не намираше много място в пресата, но той бе сигурен, че и това ще стане. Изряза криво-ляво една малка колонка и я постави пред себе си. Необходима му бе голяма концентрация, за да чете, понякога дори се налагаше да чете на глас. Някога Адамсберг беше лош ученик, който никога не разбра защо го карат да ходи на училище, но се опитваше колкото може да се преструва, че учи, за да не наскърби родителите си и главно, за да не им даде да разберат колко не му пука. Сега прочете следното:

Шега или мания на неосъществен философ? Във всеки случай кръговете, очертани със син тебешир, продължават да никнат като бурени по тротоарите през столичните нощи и вече будят любопитство у парижките интелектуалци. Бързината, с която се множат, става все по-голяма. Досега са открити шейсет и три кръга след първите, появили се преди четири месеца в XII район. Това ново развлечение, което започва да прилича на състезание, доставя тема за разговор на онези, които нямат какво друго да си кажат в кафенетата. И понеже те са много, и разговорите са много…

Адамсберг спря да чете и потърси името на автора в края на статията. Аха, този кретен, измърмори той, какво друго да очакваш от него.

Скоро ще започнат да се надпреварват кой ще има честта да открие кръг пред вратата си, когато сутрин тръгва за работа. Циничен шегаджия или душевноболен, ако е жаден за слава, авторът на сините кръгове вече си я е извоювал. За ужас на тези, които цял живот се трепят, за да си създадат име, нашият човек ни доказва, че са ти достатъчни парче тебешир и няколко нощни обиколки, за да станеш най-известната личност на 1990 година в Париж. Няма съмнение, че телевизията ще го покани да участва в „Културните явления от края на хилядолетието“, ако успее да го пипне. Само че той е истински призрак. Още никой не го е видял да рисува сините си кръгове по асфалта. Прави го не всяка нощ и не в един и същи квартал. Можем да сме сигурни, че сума ти нощни птици вече го дебнат просто за удоволствие. Наслука.

В един провинциален вестник бе излязла по-интелигентна статия.

Всички се забавляват, но във факта все пак има нещо странно. От повече от четири месеца нощно време в Париж някакъв мъж, така се смята, чертае със син тебешир около намерен на тротоара боклук кръг с диаметър два метра. Единствените „жертви“ на тази любопитна мания са предметите, които лицето затваря в кръгове и които винаги са в един-единствен екземпляр. Списъкът на така откритите шейсетина предмети се състои от дванайсет капачки от бирени шишета, една щайга със зеленчуци, четири кламера, две обувки, едно списание, една кожена чанта, четири запалки, носна кърпа, гълъбово краче, стъкло от очила, пет тефтерчета, една кост от агнешки котлет, един пълнител за химикалка, една обица, кучешко лайно, парче от автомобилен фар, батерия, кутия кока-кола, парче желязна тел, вълнено чиле, ключодържател, портокал, един блистер карбофос, една локва повръщано, една шапка, съдържанието на пепелник от лека кола, две книги („Метафизика на реалното“ и „Да готвиш без усилие“), автомобилен номер, счупено яйце, значка с надпис „Аз обичам Елвис“, пинсета, глава на кукла, клонче, фланелка, фотографска лента, кофичка кисело мляко с ванилия, свещ и банска шапка. Изброяване скучновато, но показателно за неочакваните съкровища, които предлагат градските тротоари на който пожелае да ги потърси. От случая се заинтересува психиатърът Рьоне Веркор-Лори. Той хвърли светлина върху това, което вече наричат „преоткрития предмет“. Така човекът със сините кръгове се превръща в обект на светски разговори в цялата столица, засенчвайки авторите на графити, които сигурно се чувстват много нещастни при такава конкуренция. Всеки се опитва да разбере какво движи човека със сините кръгове. Защото най-интересното в цялата история е, че около всеки кръг е изписана с хубав наклонен почерк на образован човек една фраза, която хвърля психолозите в недоумение: „Виктор, Виктор, какъв позор, защо излязъл си от вас във този късен час?“.

Текстът бе илюстриран с неясна снимка.

Третата статия беше не толкова точна и съвсем кратка, но съобщаваше, че предишната нощ са открили на улица „Клинянкур“ голям син кръг с умряла мишка вътре и все със същия надпис: „Виктор, Виктор, какъв позор, защо излязъл си от вас във този късен час?“.