Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

— Знам — каза Данглар и показа чашите, — не е по правилата. Но тези хора не са ми клиенти. Те просто минават оттук. Вас искаха да видят.

— И още как — рече Матилд.

По погледа й Адамсберг разбра, че Матилд му е ужасно разгневена. По-добре беше да не избухва пред всички. Отказа се от чашата си и ги отведе в кабинета си, като направи знак на Данглар. За всеки случай. За да не го оскърби. Но на Данглар не му пукаше, той вече бе потънал в бумагите си.

— Е? Клеманс май не си е държала езика зад зъбите — тихо каза той на Матилд, сядайки напреко на стола.

Усмихваше се, с наведена встрани глава.

— Не беше необходимо да го прави — каза Матилд. — Изглежда, че вие сте я обсипали с въпроси за живота й, после за Реал. Що за маниери, а, Адамсберг?

— Маниери на ченге, предполагам — отвърна Адамсберг. — Но не съм я обсипвал. Клеманс сама си говори и свири през зъби. Освен това щеше ми се да се запозная с Реал Лувнел. От него идвам.

— Знам — каза Матилд. — Точно затова съм бясна.

— Нормално — одобри Адамсберг.

— Какво искахте от него?

— Да разбера какво сте казали във „Вкусния бульон“.

— Но какво значение има, за бога?

— Понякога, но само понякога, се изкушавам да узнавам какво другите крият от мен. А и след статията във вестника на Пети район вие привличате като мед всички мухи, които искат да се доближат до човека с кръговете. Мисля, че вие знаете кой е той. Надявах се да сте казали повече онази вечер и Лувнел да ми го предаде.

— Не си представях, че използвате такива заобиколни прийоми.

Адамсберг сви рамене.

— А вие, госпожо Форестие? Идването ви в управлението първия път? Това какъв прийом беше?

— Нямах избор — каза Матилд. — Но вас човек ви смята за свестен. И изведнъж се оказвате коварен.

— И аз нямах избор. Освен това така стоят нещата, аз съм изменчив. Постоянно се меня.

Адамсберг държеше наведената си глава с ръце. Матилд го гледаше.

— И аз това казвах — подхвана тя. — Неморален сте, трябвало е да станете курва.

— Точно такава се опитвам да стана, за да получа сведения.

— За какво?

— За него. За човека с кръговете.

— Ще се разочаровате. Сглобих самоличността на човека с кръговете от няколко спомена. Нямам никакво доказателство. Чисто въображение.

— Малко по малко — прошепна Адамсберг — успявам да ви изтръгна частици от истината. Но трае толкова дълго. Бихте ли могли да ми кажете кой е той? Дори ако си го измислите, пак ме интересува.

— Мнението ми не почива на нищо. Човекът с кръговете ми напомня за един мъж, когото следях преди много време, преди поне осем години, точно в квартала на „Пигал“. Проследих го до един малък мрачен ресторант, където се хранеше сам. Докато ядеше, работеше, без нито за миг да си свали шлифера, и покриваше масата с купчини книги и хартии. Когато някоя книга паднеше, което се случваше непрекъснато, той се навеждаше да я вдигне, като придържаше краищата на шлифера си, сякаш беше булчинска рокля. Понякога жена му и любовникът й идваха да пият кафе с него. Тогава той изглеждаше нещастен, решен да преглътне всяко унижение, за да запази нещо, което смяташе за ценно. Но когато жената и любовникът си тръгваха, го обземаше злоба, нарязваше с ножа за месо хартиената покривка и очевидно не беше на себе си. Аз бих го посъветвала да пийне едно, но той беше трезвеник. В бележника си от онова време бях отбелязала: „Човече, жадно за власт, каквато не притежава. Как ли ще се справи?“. Както виждате, оценките ми са винаги повърхностни. Реал ми го каза: „Матилд, ти си повърхностна“. След това зарязах този тип. Изнервяше ме и ме натъжаваше. Следя хората, за да ми стане хубаво, а не за да се ровя в болките им. Но когато видях човека с кръговете и начина, по който клякаше, придържайки палтото си, в съзнанието ми изплува позната фигура. Една вечер се порових из бележниците си, измъкнах спомена за жадното човече без власт и си казах: „Защо не? Може би това решение е намерил, за да се докопа до властта?“. Тъй като съм повърхностна, спрях дотам. Виждате ли, Адамсберг, разочарован сте. Никакъв смисъл е нямало да се преструвате у дома и у Реал заради такива жалки сведения.

Но Матилд вече му се беше отсърдила.

— Защо не ми разказахте това веднага?

— Не бях сигурна в себе си, липсваше ми вътрешна убеденост. А и както знаете, човекът с кръговете е под закрилата ми. Изглежда така, сякаш само мен има в живота си. От такова задължение не се измъкваш лесно. Освен това винаги съм мразела да донасям за хората чрез личните си бележки.