Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

Адамсберг се надяваше, че Матилд няма да си е вкъщи. Така се и оказа. Завари старата Клеманс, сведена над маса, покрита с диапозитиви. На стол до нея бе струпана купчина вестници, прегънати на страницата на обявите.

Клеманс беше твърде бъбрива, за да успее да се притесни от присъствието на полицай. Носеше навлечени една връз друга найлонови блузи, поради което приличаше на глава кромид лук. На главата й се кипреше черна барета, от устата й стърчеше цигара. Говореше, като едва разтваряше устни, така че човек трудно можеше да види прословутите зъби, на които Матилд толкова се радваше и така умело превръщаше в обект на зоологическите си сравнения. Клеманс не беше нито стеснителна, нито уязвима, нито властна, нито симпатична. Бе някак обезпокоителна и на човек му се щеше да се вслуша в думите й, та да разбере кое зад бариерата от общи приказки стоеше в основата на енергията й.

— Как бяха обявите тази сутрин? — попита Адамсберг.

Клеманс направи колеблив жест.

— Би могло да се очаква нещо от „Спокоен мъж в пенсия с малка къщичка търси спътничка под 55 години да обича да колекционира гравюри XVIII век“, обаче гравюрите са ми последна грижа, или от „Пенсиониран търговец желае да сподели с все още хубава жена страстта си към природата и животните и някои други наклонности“, обаче и природата ми е последна грижа. Тъй или инак, не е лесно да ги разбереш. Всички пишат едно и също и никога истината: „Скапан старец с шкембе, който се интересува само от себе си, търси жена, с която да се чука“. Жалко е, че хората никога не описват реалността, така се губи ужасно много време. Вчера отхвърлих трима абсолютни отрепки. Но най-лошото е, когато физически не им допадам. Туй вече е задънена улица. Какво мога да направя, питам ви?

— Мен ли питате? А защо всъщност искате на всяка цена да се омъжите?

— А, тоз въпрос не си го задавам. Човек би си казал, тази нещастна дърта Клеманс не можа да понесе, че годеникът й офейка, като й остави само една бележка. Ама не е така. Исусе, по онова време изобщо не ми пукаше, бях на двайсет години, а и сега не ми пука. Трябва да ви кажа, че не обичам особено мъжете. Не, по-скоро си търся нещо, с което да се занимавам. А друго не ми хрумва. И имам чувството, че с всички жени е така. Като цяло и жените не обичам особено. И те като мен мислят, че като се омъжат, ще направят нещо от живота си. Освен това ходя на църква, представете си. Ако не вършех всичко това, какво щеше да стане с мен? Щях да лъжа, да крада, да клюкарствам. Матилд твърди, че съм мила. По-добре да си остана мила, така ще имам по-малко неприятности, не съм ли права?

— А Матилд?

— Ако не беше тя, още щях да чакам Месията на „Сансие-Добантон“. Добре ми е с нея. Бих направила много неща, за да се харесам на Матилд.

Адамсберг не се опитваше да се ориентира в тези противоречиви изявления. Матилд му беше казала, че Клеманс е способна да казва „синьо“ в продължение на час и „червено“ през следващия, както и да си преизмисли живота според събеседника си. Човек би трябвало да притежава мъжеството да слуша Клеманс в продължение на месеци, за да я схване малко по-ясно. Или да е психиатър. Ама не, твърде късно би било. Всичко изглеждаше твърде късно за Клеманс, това беше очевидно. Само че Адамсберг не успяваше да изпита и най-малкото съчувствие. Може би Клеманс беше мила, може би, но не предразполагаше към състрадание, и комисарят се питаше как й беше хрумнало на Матилд да я настани в „Бодливката“ и да я наеме на работа. Добрият човек, добър в буквалния смисъл на думата, беше Матилд. Властна и заядлива, но разяждана от великодушие. Великодушие яростно у Матилд, нежно у Камий. Данглар май не мислеше така за Матилд.

— Матилд има ли деца?

— Дъщеря, господине. Красавица. Да ви покажа ли нейна снимка?

Клеманс внезапно заприлича на светска дама и започна да се държи с подобаващо уважение към госта си. Сега може би трябваше да вземе това, за което бе дошъл, преди поредния обрат в поведението й.

— В никакъв случай — каза Адамсберг. — А приятеля й философа познавате ли го?

— Много въпроси задавате, господине. Надявам се това да не навреди на Матилд.

— Няма да й навреди, дори напротив. Стига да си остане между нас.

Адамсберг не си падаше по този вид полицейски хитрости, но нямаше как да ги избегне. Поради което ги рецитираше като таблицата за умножението, за да ги отхвърли по-бързо.

— Вече два пъти го срещах — гордо каза Клеманс, дърпайки от цигарата си. — Той написа това…