Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

Защо Шарл Рейер бе сметнал за нужно да уточни: „Само това узнах“?

Защото бе узнал повече. Защо бе признал тази частица от истината? За да предотврати всяко последващо разследване.

И значи Адамсберг се обади в хотел „Великите мъже“. Момчето на рецепцията си спомняше за вестника на Пети район и за думите на клиента. На слепия клиент, разбира се. Как би забравил такъв слепец?

— Рейер поиска ли да му кажете подробности за статията? — попита Адамсберг.

— Поиска, господин комисар. Помоли ме да му я прочета цялата. Иначе нямаше да си спомням за случката.

— И как реагира?

— Трудно е да се каже, господин комисар. Такава една усмивка има, че тръпки ви побиват. И се чувствате пълен глупак. През онзи ден точно така се усмихна, но не разбрах всъщност защо.

Адамсберг благодари и затвори телефона. Шарл Рейер е искал да узнае повече. И е придружил Матилд в управлението. Колкото до Матилд, тя не каза за човека с кръговете всичко, което знаеше. Което можеше, естествено, да няма никакво значение. Мразеше да разсъждава по такива въпроси. Отърва се от тях, като ги прехвърли на Данглар. Ако се наложеше, Данглар щеше да направи необходимото, при това много по-добре от него. Така можеше да продължи да мисли за човека със сините кръгове и само за него. Матилд беше права, той чакаше нещата да се разтърчат. Знаеше и какво иска да каже с баналния си образ за светлината в очите. Може да е банална, обаче съществува и още как, светлината в очите. Имаш я или я нямаш. При него зависеше от момента. А в този момент прекрасно знаеше, че погледът му се губи в тъмнината на безкрая.

През нощта му се яви еротичен сън, съставен от удоволствие и гротескни сцени. Видя Камий да влиза в спалнята му, облечена като хотелски слуга. Видя я как най-сериозно свали дрехите си и легна до него. Макар да предчувстваше дори в съня си, че върви по наклонена плоскост, той не устоя. И хотелският слуга от Кайро се засмя и му показа десетте си пръста, което значеше: „Десет пъти съм се женил за нея“. После дойде Матилд, каза: „Той иска да те запре“, и се опита да измъкне дъщеря си от прегръдките му. А той стискаше здраво. Да пукна, ако я дам на Матилд, така си мислеше. И разбираше, че сънят някак се изражда, че първоначалното удоволствие вече го няма и че бе по-добре да сложи край на всичко и да се събуди. Беше четири часът сутринта.

Адамсберг стана и изруга.

Заразхожда се из апартамента. Да, вървеше по наклонена плоскост. Ако поне Матилд не беше му казала нищо за дъщеря си, Камий нямаше да придобие тази реалност, която той от години държеше на разстояние.

Не. Бе започнало по-рано, когато реши, че е мъртва. Точно в онзи момент Камий изплува иззад далечния хоризонт, където той я бе наблюдавал с нежност и отчужденост. Но тогава вече познаваше Матилд и египетското й лице сигурно бе възродило Камий с по-голяма сила отпреди. Ето така бе започнало всичко. Да, така започна тази опасна поредица от усещания, разплискали се в главата му, от спомени, разплющели се като знамена на вятъра и нарушили грижливо поддържаната дотогава тишина. Мамка му. Проклета наклонена плоскост. Адамсберг нямаше големи очаквания и не възлагаше големи надежди на любовта не защото оспорваше съществуването на чувства, което не би означавало нищо, а просто защото не те го мотивираха в живота. Понякога ги смяташе за недостатък, понякога за шанс. Но не вярваше в тях и никога не поставяше под въпрос това неверие. Тази нощ не се различаваше от останалите. Ала докато крачеше из апартамента си, установи, че би искал да подържи един час Камий в обятията си. А не можеше да го направи. Затваряше очи, за да си го представи, и не се чувстваше никак добре. Къде беше Камий? Защо я нямаше тук при него? Адамсберг разбираше, че е пленник на това желание, неосъществимо — сега и завинаги — и това го отчайваше. Но не желанието го смущаваше. Не беше и въпрос на наранена гордост, каквато Адамсберг никога не изпитваше. По-скоро чувството, че си губи времето и мечтите в ненужно и често повтарящо се фантазиране с пълното съзнание, че животът му отдавна щеше да е станал по-лек, ако бе успял да овладее мислите си. Така и не успя да ги овладее. И беше наистина много тъпо, че срещна Матилд.

Адамсберг не можа да заспи отново и влезе в кабинета си в шест часа и пет минути сутринта. Именно той прие след десет минути обаждането от Шесто управление. Бяха открили кръг на ъгъла на булевард „Сен Мишел“ и дългата и пуста улица „Вал дьо Грас“. В центъра му имало миниатюрен английско-испански речник. Измъчен от безсънната нощ, Адамсберг използва случая, за да излезе и да походи. На мястото вече имаше полицай, който бдеше над синия кръг като над света плащаница. Полицаят стоеше мирно до речничето. Напълно идиотска гледка.