Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

Но, мили боже, колко внезапно бе дошла този път!

Комисарят все още прекрасно си спомняше ужаса от онази вихрушка, която го бе помела вчера, когато си мислеше, че Камий е мъртва. А сега дори думата „вихрушка“ му се струваше лишена от смисъл. Какво можеше да е това нещо, вихрушката? Камий била мъртва? И какво още? Мадлен Шатлен е заклана, човекът с кръговете се разхожда на свобода, Кристиан го обсажда, Данглар е тъжен, как да се оправи с всичко това, а и защо?

Затова седна в кафенето, извади бележника и зачака. Наблюдаваше мислите, които прелитаха през главата му. Те като че ли имаха среда, вярно е, но нямаха нито начало, нито край. Как тогава да ги запише? Отвратен, но все така ведър, час по-късно Адамсберг написа:

Не се сещам за какво да мисля.

После от кафенето се обади на Матилд. Слушалката вдигна Клеманс Валмон. Нестройният глас на старата дама му възвърна чувството за реалност, представата за нещо, което трябва да направи, преди да реши, че му е все тая и че вече спокойно може да пукне. Матилд си беше вкъщи. Комисарят искаше да я види, но не в дома й. Определи й среща в пет часа в кабинета си.

Най-неочаквано Матилд дойде навреме. И сама си се учуди.

— Не разбирам — каза тя. — Това, предполагам, трябва да е „полицейският ефект“.

После погледна Адамсберг, който не си драскаше и който, опънал крака пред себе си, пъхнал едната си ръка в джоба на панталона, хванал цигара с два от пръстите на другата, изглеждаше разтопен в някаква неопределима и неуловима леност. Но Матилд предусещаше, че е способен да упражнява занаята си дори така или по-скоро особено така.

— Имам чувството, че ще се забавляваме по-малко от миналия път — каза Матилд.

— Нищо чудно — отвърна Адамсберг.

— Целият този церемониал в привикването ми в кабинета ви беше направо нелеп. По-добре да бяхме отишли в „Морската лястовица“, щяхме да пийнем по едно, после щяхме да вечеряме. Клеманс е сготвила някаква гнус от родния си край.

— Откъде е?

— От Ньойи.

— Аха. Е, не е много екзотично. Но не става дума за церемониал. Трябва да говоря с вас. А нямам желание да се завирам в „Морската лястовица“, нито където и да е другаде.

— Защото полицаят не трябва да вечеря със заподозрените?

— Напротив — каза Адамсберг уморено. — Близостта със заподозрените е препоръчителна. Но у вас е непрекъсната върволица от какво ли не — слепци, изперкали старици, студенти, философи, съседи отгоре, съседи отдолу, човек трябва да е или царедворец, или нищо, не е ли така? А аз не обичам да съм царедворец, нито да съм нищо. Освен това не знам защо казвам това, то е без всякакво значение.

Матилд се засмя.

— Ясно — каза тя. — В бъдеще ще се срещаме в кафенето или под парижките мостове например, в някое от ония неутрални места, където всички са равни. Като двама почтени републиканци. Сега може ли да изпушим по една цигара?

— Можем. Знаехте ли за онази статия във вестника на Пети район, госпожо Форестие?

— Не бях чувала за нея, преди Шарл да ми я преразкаже на обед. И няма смисъл да се опитвам да си спомням какви съм ги разправяла във „Вкусния бульон“. Мога само с голям процент сигурност да заявя, че когато съм пила, въображението ми е трийсет пъти по-обемно от реалността. Като нищо може да съм разказвала, че човекът с кръговете е споделил вечерята ми, дори ваната ми и дори леглото ми, и че заедно сме подготвяли нощните му лудории. Пред нищо не се спирам, когато искам да ме харесат. Така че можете да си представите. Понякога се държа като природно бедствие, както казва моят приятел философът.

Адамсберг направи гримаса.

— Трудно ми е да забравя, че сте учен — каза той. — Не вярвам да сте толкова непредвидима, колкото ви се иска да бъдете.

— И какво, Адамсберг, смятате, че аз съм заклала Мадлен Шатлен? Вярно, че за онази вечер нямам прилично алиби. Никой не следи къде ходя. В момента нямам мъж в леглото си, нито пазач пред вратата си. Свободна съм като вятър или, ако щете, лека съм като мишка. Какво може да ми е направила тази нещастна жена?

— Всеки с тайните си. Данглар би казал, че тъй като сте следили хиляди хора, Мадлен Шатлен може и да фигурира някъде в бележките ви.

— Не е изключено.

— Би добавил, че през подводното си съществуване сте разпорили коремите на две сини акули. Решителност, смелост, сила.

— Хайде сега, нападате, като се криете зад аргументите на другите? Данглар това, Данглар онова. А вие?

— Данглар е мислител и аз го слушам. За мен важно е само едно — човекът с кръговете и проклетите му занимания. Нищо друго не ме интересува. А за Шарл Рейер какво знаете? Невъзможно е да се каже със сигурност кой от двама ви пръв е пожелал да се запознае с другия. Като че вие, обаче може да ви е насочил натам.