Агата Кристи - В хотел Бъртрам

— След всичко, което чуваме за увеличаването на престъпността — добави тя, — за всички тези млади хора, които обират банки, влакове… — Тя погледна нагоре и продължи: — Главният инспектор Дейви слиза по стълбите. Струва ми се, че иска да говори с вас.

— Не ми е ясно защо — каза отец Пенифадър озадачен. — Той вече беше при мен в Чадминстър. Беше разочарован, че не можах да му кажа нищо полезно.

— Не можахте ли?

— Не можах да си спомня. Произшествието е станало близо до Бедхемптън, а аз не знаех какво съм правил там. Изглежда си помисли, че съм карал кола от гарата до енорията.

— Много е възможно — рече мис Гориндж.

— Направо е невъзможно — заяви отец Пенифадър. — Защо ще карам кола из съвсем непознати места?

Главният инспектор Дейви се приближи до тях и каза:

— Значи пристигнахте, отче Пенифадър. Добре ли се чувствувате?

— О, чувствувам се много добре — отговори отец Пенифадър, — но имам предразположение към главоболие. Казаха ми да не работя много, но все още не мога да си спомня това, което трябва. Лекарите казват, ме може и никога да не успея.

— О, добре — каза главният инспектор Дейви. — Не бива да се отчайвате. — Той отведе Пенифадър настрани от рецепцията. — Искам да направим един експеримент. Нямате нищо против да ми помогнете, нали?

Когато главният инспектор отвори вратата на № 18, мис Марпъл все още седеше в креслото до прозореца.

— Улицата е пълна с хора — забеляза тя. — Много повече от обикновено.

— Това е улицата на Бъркли Скуеър и Шепърд Маркет.

— Нямам предвид само минувачи. Поправят улицата — телефонните кабели, има един спрял тролейбус, няколко частни коли…

— И какви изводи си направихте, ако смея да запитам?

— Не си правя никакви изводи.

Таткото я изгледа и каза:

— Искам да ми помогнете.

— Разбира се. Затова съм тук. Какво искате да направя?

— Искам да направите точно това, което сте направили през нощта на деветнадесети ноември. Била сте заспала, събудила сте се от някакъв неочакван шум. Запалвате лампата, поглеждате навън. Можете ли да повторите това?

— Разбира се.

Тя стана и тръгна към леглото.

— Един момент.

Главният инспектор Дейви отиде до съседната стена и чукна по нея. Мис Марпъл рече:

— Трябва да удряте по-силно. Стените са дебеля.

Дейви удвои силата на ударите.

— Казах на отец Пенифадър да брои до десет — каза той и погледна часовника. — Сега започвайте.

Мис Марпъл докосна електрическата лампа, погледна въображаемия си часовник, стана, отиде до вратата, отвори я и погледна навън. Вдясно от нея отец Пенифадър тъкмо бе излязъл от стаята си и вървеше към стълбите.

Мис Марпъл си пое дъх и се обърна.

— Е? — попита главният инспектор Дейви.

— Човекът, когото видях през онази нощ, не може да е бял отец Пенифадър. Освен ако този не е пасторът.

— Мисля, че казахте…

— Знам. Той приличаше на Пенифадър. Косата, дрехите, всичко. Обаче не вървеше по този начин. Мисля… мисля, че е бил по-млад. Съжалявам, че ви заблудих. Но този, когото видях тогава, не е бил отец Пенифадър. Сигурна съм в това.

— Съвсем сигурна ли сте, мис Марпъл?

— Абсолютно — заяви тя. — Съжалявам, че тогава ви заблудих.

— Донякъде бяхте права. Отец Пенифадър се е върнал в хотела. Никой не го е забелязал, защото се е върнал след полунощ. Качил се е по стълбите, отворил е съседната врата и е влязъл вътре. Какво е видял там или какво се е случило не знаем, защото не иска или не може да ни каже. Ако има някакъв начин да му припомним…?

— Да, онази немска дума — каза мис Марпъл замислено.

— Каква немска дума?

— Ох! Забравила съм я, но…

Някой почука на вратата.

— Мога ли да вляза? — попита отец Пенифадър. — Мина ли добре?

— Много добре — отвърна Таткото. — Току-що казвах на мис Марпъл… Познавате ли я?

— О, да — каза отец Пенифадър малко неуверено.

— Тъкмо казвах на мис Марпъл какъв е бил маршрутът ви. Върнали сте се в хотела, канили сте се по стълбите, отворили сте вратата и…

Мис Марпъл възкликна:

— Спомних си! Немската дума беше „Doppelgenger“ 8 8 Двойник — Б.пр. !

Отец Пенифадър също възкликна:

— Но, разбира се! Как можах да забравя? Вие сте съвсем права. След онзи филм, „Стените на Йерихон“, аз се върнах тук, влязох в стаята си и видях… нещо необикновено… Видях себе си в креслото срещу мен. Както казахте, мадам, „Doppelgenger“. Забележително! А после…

Той вдигна очи замислено.

— А после — каза Таткото — те са се уплашили, че ви виждат тогава, когато е трябвало да бъдете в Люцерн и някой ви е ударил по главата!