Агата Кристи - В хотел Бъртрам

— Вие не мислите, че…?

— Нищо не мисля. Все още нищо не мисля — заяви главният инспектор Дейви.

Ладислав Малиновски погледна двамата полицейски инспектори и се засмя.

— Много е забавно — каза той. — Изглеждате тържествени като бухали. Абсурдно е да ме извикате тук и да ме разпитвате. Нямате нищо срещу мен, съвсем нищо.

— Смятаме, че можете да ни помогнете, мистър Малиновски — каза официално инспектор Дейви. — Вие притежавате кола Мерцедес Ото с номер ФАН 2266.

— А защо да нямам такава кола?

— Няма никаква причина, сър. Просто има малко объркване с номера й. Колата ви е била на шосе М7, обаче номерът й е бил друг.

— Глупости! Сигурно е била някоя друга кола.

— Няма много такива. Проверихме ги всичките.

— Изглежда, че вярвате на всичко, което ви докладва пътната полиция. Това е смешно! Къде е било всичко това?

— Мястото, където полицията ви е спряла и е поискала да види документите ви, е било недалеч от Бедхемптън. Станало е през нощта на обира на ирландския пощенски влак.

— Наистина ме забавлявате — каза Ладислав Малиновски.

— Имате ли пистолет?

— Разбира се. Имам автоматичен и обикновен.

— И двата ли са ваши?

— Естествено.

— Вече ви предупредих, мистър Малиновски!

— Известното полицейско предупреждение. „Каквото и да кажете, ще бъде записано и използувано срещу вас в съда“.

— Не е точно това — каза меко Таткото. — Използувано, да. Против, не. Сигурен ли сте, че не искате да дойде адвокатът ви?

— Не обичам адвокатите.

— Къде са оръжията ви?

— Мисля, че знаете добре, инспекторе. Малкият пистолет е в джоба на колата ми Мерцедес Ото, чийто номер, както казах е ФАН 2266. А револверът е в едно чекмедже в апартамента ми.

— Прав сте за този в апартамента — заяви Таткото, — но другият не е в колата.

— В колата е. В левия джоб.

Таткото поклати отрицателно глава.

— Може да е бил, но сега не е. Този ли е, мистър Малиновски?

Той подаде малък автоматичен пистолет. Ладислав Малиновски го пое с голямо учудване.

— А, да. Значи вие сте го взели от колата ми.

— Не — отвърна Таткото. — Не сме го взели от колата ви. Намерихме го другаде.

— Къде?

— На Понд Стрийт. Изглежда е бил изпуснат от човек, който е вървял или по-скоро е бягал.

Ладислав Малиновски сви рамене.

— Това няма нищо общо с мен. Не съм го изтървал аз. Беше в колата ми преди един-два дни. Не проверявам непрестанно дали това, което съм сложил някъде, все още е там. Просто предполагам, че е така.

— Знаете ли, мистър Малиновски, че това е пистолетът, с който бе застрелян Майкъл Гормън на двадесет и шести ноември?

— Майкъл Гормън ли? Не го познавам.

— Портиерът на хотел Бъртрам.

— А, да! Дето го застреляха. Четох за това. И вие твърдите, че е стреляно с моя пистолет? Глупости!

— Не са глупости. Експертите го изследваха. Знаете достатъчно за оръжията, за да разберете, че може да се разчита на заключението им.

— Опитвате се да ме натопите. Зная на какво сте способни вие полицаите.

— Мисля, че познавате полицията по-добре, мистър Малиновски.

— Искате да кажете, че аз съм застрелял Майкъл Гормън?

— Засега само питаме. Нямаме определено становище по въпроса.

— Обаче си мислите точно това — че аз съм застрелял тази личност с военни дрехи. А защо? Не му дължа пари, нямам нищо против него?

— Стреляно е по една млада дама. Гормън се е притекъл да я защити и е получил втория куршум.

— Млада дама?

— Млада дама, която мисля, че познавате. Елвира Блейк.

— Казахте, че някой се е опитал да убие Елвира с моя пистолет? — запита той недоверчиво.

— Може да сте имали някакво недоразумение.

— Искате да кажете, че съм се скарал с Елвира и съм стрелял по нея? Каква лудост? Защо ще стрелям по момичето, за което ще се женя?

— Това част от вашето изложение ли е? Че ще се жените за мис Елвира Блейк?

Ладислав се поколеба за миг. След това сви рамене и заговори:

— Още е много млада. Все още не е официално уговорено.

— Може да ви е обещала да се омъжи за вас, а след това да се е отказала. Има някой, от когото се страхува. От вас ли, мистър Малиновски?

— Защо ще пожелавам смъртта й? Или я обичам и искам да се оженя за нея, или не искам и няма нужда да се женя. Толкова е просто. Защо ще я убивам?

— Около нея няма много хора, които биха искали да я убият. — Дейви почака малко, а после каза замислено: — Съществува и нейната майка, разбира се.

— Какво? — подскочи Малиновски. — Бес? Бес да убие собствената си дъщеря? Вие сте луд! Защо Бес ще убива Елвира?