Агата Кристи - В хотел Бъртрам

— Стрелял е два пъти?

— Да. Първият изстрел не е улучил. Портиерът се втурнал към нея и я прикрил точно преди втория.

— Значи са улучили него вместо нея?

— Да.

— Много смел човек.

— Беше смел — каза главният инспектор. — Ирландец.

— Как се казва.

— Гормън. Майкъл Гормън.

— Майкъл Гормън. — Еджъртън се намръщи за миг. — Не. За момент ми се стори, че името ми е познато.

— Името му е съвсем обикновено. Все пак той спаси момичето.

— А защо дойдохте при мен, инспекторе?

— За информация. Ние винаги търсим пълна информация за жертвата.

— О, естествено, естествено. Обаче аз съм виждал Елвира само два пъти от времето, когато беше дете.

— Разбрах, че е идвала при вас преди около седмица.

— Да, точно така. Какво искате да знаете? Ако е нещо за нея, за приятелите й или за любовните й недоразумения, по-добре се обърнете към някоя жена. Мисис Карпентър я доведе от Италия, а мисис Мелфорд е жената, с която Елвира живее.

— Вече се виждах с мисис Мелфорд.

— О!

— И никаква полза. Абсолютно никаква полза, сър. И без това искам да разбера нещо за момичето. Видях го и си имам своето мнение. Чух каквото имаше да ми каже или по-точно, каквото пожела да ми каже…

Движението на веждата на мистър Еджъртън му показа, че последният е разбрал значението на думата „пожела“.

— Казаха ми, че е обезпокоена, уплашена, възбудена от нещо, мислела, че животът й се намира в опасност. Такова ли беше впечатлението ви, когато я видяхте?

— Не — отвърна бавно Еджъртън. — Не бих казал такова нещо, въпреки че спомена неща, които ми се сториха странни.

— Какви?

— Попита ме кой ще я наследи, ако умре неочаквано.

— Аха! — възкликна главният инспектор Дейви. — Значи е мислила за тази възможност? Интересно.

— Имаше нещо наум, обаче не зная какво. Искаше също така да узнае колко пари притежава или ще притежава, когато стане на двадесет и една година. Това е по-разбираемо.

— Предполагам, че са много.

— Много голямо състояние, инспекторе.

— Как мислите, защо е искала да узнае?

— Не зная — каза Еджъртън. — Спомена нещо за женитба.

— Мислите ли, че в случая е замесен мъж?

— Нямах основание, но ми се стори вероятно. Помислих си, че си има приятел. Лъском — имам предвид полковник Лъском — не знае за никакъв приятел. Но добрият стар Дерек не би и могъл да знае. Той се развълнува много, когато му казах, че вероятно има някаква любовна връзка и при това неподходяща.

— Неподходяща е — заяви главният инспектор.

— О! Тогава знаете кой е?

— Мога да отгатна — Ладислав Малиновски.

— Състезателят? Нима? Хубав дявол! Жените лесно си падат по него. Чудя се как е попаднал на Елвира. Не виждам къде са могли да се срещнат или да… той беше в Рим преди няколко месеца. Сигурно са се срещнали там.

— Може би. А възможно ли е да го е срещнала чрез своята майка?

— Какво, чрез Бес ли? Не ми се струва вероятно.

Дейви се изкашля.

— Говори се, че лейди Седжуик и Малиновски са интимни приятели.

— О, да! Зная за тази мълва. Може да е истина, а може и да не е. Те имат еднакви характери. Бес има доста любовни афери, въпреки че не е нимфоманка. Хората са готови да го кажат за нея, но Бес не е от този тип. Освен това, доколкото зная, Бес и дъщеря й не се познават.

— Това ми каза и лейди Седжуик. Вие съгласен ли сте?

Еджъртън кимна.

— Какви други роднини има мис Блейк?

— Никакви. Двамата братя на майка й бяха убити през войната, а тя беше единственото дете на стария Конистън. Мисис Мелфорд всъщност е братовчедка на полковник Лъском. Лъском прави всичко за момичето, но… все пак, трудно е за един мъж.

— Мис Блейк е говорила за женитба. Малко вероятно е… искам да кажа… възможно ли е вече да се е омъжила?

— Не е пълнолетна. Трябва първо да получи нашето съгласие.

— Да, но невинаги го искат.

— Зная. За съжаление. Трябва да се обиколят всички съдебни инстанции, за да ги поставяме под попечителство, но дори и това има своите трудности.

— А след като се омъжи, предполагам, че мъжът й ще наследи състоянието?

— Тази мисъл за женитба е просто невероятна. За нея се грижеха много старателно и…

Той млъкна под въздействието на циничната усмивка на главния инспектор Дейви. Колкото и старателно да се грижеха за нея, тя все пак беше успяла да се свърже с неподходящия Ладислав Малиновски.

— Вярно е, че майка й избяга — каза той.

— Майка й да. Тя би направила това, но мис Блейк е друг тип. Тя върви по своя път по друг начин.