Агата Кристи - В хотел Бъртрам

— Лошото е, че всеки, който има нещо общо с момичето, е прекалено добър, разбирате ли? — Обърна се Дейви към сержанта. — Много добри хора, които не знаят нищо за злото. Не като моята стара дама.

— Онази от хотел Бъртрам ли?

— Да, именно тя. Тя има голям опит и веднага забелязва злото, представя си злото, подозира злото и се бори с него. Да видим какво ще можем да измъкнем от приятелката Бриджит.

Трудностите се появиха най-напред, най-накрая и най-вече от страна на майката. Главният инспектор си пропиля всичката енергия, за да успее да поговори с Бриджит без присъствието на майка й. След няколко стереотипни въпроса, отговори и ужасявания от страна на майката, след като чу как Елвира е била на косъм от смъртта, Бриджит каза:

— Време е за онази среща на комитета, мамо. Ти ми каза, че е много важно.

— Боже мой! — възкликна майката.

— Знаеш, че без теб ще се объркат.

— Да, така е. Но не трябвам ли тук?

— Не, няма нужда, мадам — отвърна главният инспектор. — Не се безпокойте. Аз свърших почти всичко, което исках да узная. Имам още един-два въпроса за хората в Италия и мисля, че дъщеря ви ще ми помогне.

— Ех, ако мислиш, че ще се оправиш сама, Бриджит.

— Разбира се, мамо.

Най-после майката тръгна за срещата.

— Господи! — възкликна Бриджит, когато се върна и затвори вратата. — Трудни хора са това майките.

— Така са ми казвали. И други момичета имат неприятности с майките си.

— Стори ми се, че мислите обратното.

— О, да! — заяви Дейви. — Обаче младите момичета не са съгласни. Сега ще ми кажете ли нещо повече?

— Не можех да говоря откровено пред мама — обясни Бриджит, — но разбирам, че е много важно да знаете колкото се може повече. Зная, че Елвира се тревожи много от нещо и че се страхува. Не ми е казвала, че е в опасност, но аз го зная.

— Разбрах, че има нещо такова, но не исках да ви разпитвам пред майка ви.

— Не искахме мама да узнае това. Щеше да се изплаши и да раздрънка на всички. А Елвира не иска нещата да се разгласяват.

— Преди всичко — каза главният инспектор — бих желал да науча за кутията шоколад в Италия. Разбрах, че е получила кутия с шоколад, който е бил отровен.

Очите на Бриджит се разтвориха широко.

— Отровен ли? О, не мисля така. Поне…

— Но имаше нещо, нали?

— Да. Елвира получи кутия шоколад и след като изяде доста от тях през нощта се почувствува много зле.

— Но тя не се усъмни, че се е отровила?

— Не, или… о, да. Каза, че някой може да се е опитал да я отрови и прегледахме шоколада, за да видим дали не е сложено нещо в него.

— Имаше ли?

— Не — отвърна Бриджит. — Или поне не успяхме да открием.

— Но може би Елвира още си мисли така?

— Може, но не ми е казвала нищо.

— И вие мислите, че тя се страхува от някого?

— Тогава не забелязах. Това стана по-късно, тук.

— А онзи младеж, Гуидо?

Бриджит се изкикоти и отговори:

— Беше лапнал по Елвира.

— И вие и приятелката ви се срещахте с него?

— Е, на вас мога да кажа — все пак сте от полицията. Това не е важно и се надявам, че разбирате. Графиня Мартинели беше много строга и ние си имахме своите хитрини. Всички се подкрепяхме една друга.

— Вероятно сте я лъгали?

— Боя се, че да. Но какво можехме да направим, след като тя беше толкова подозрителна?

— Значи се срещахте с Гуидо. Той заплашваше ли Елвира?

— О, не мисля, че беше сериозно.

— Може тя да се е срещала с някой друг?

— … Не зная.

— Моля ви, мис Бриджит, кажете ми. Може да е важно.

— Да, разбирам. Е, имаше и някой друг. Не зная кой е, но зная, че имаше някой, на когото тя наистина държеше. Елвира беше много сериозна. Искам да кажа, че наистина е било важно.

— Тя срещаше ли се с него?

— Мисля, че да. Казваше, че излиза с Гуидо, обаче невинаги беше с него.

— Не знаете ли кой е той.

— Не — усмихна се нерешително Бриджит.

— Възможно ли е да е бил състезателят Ладислав Малиновски?

— Значи знаете? — удиви се Бриджит.

— Прав ли съм?

— Да, мисля, че сте прав. Тя имаше снимката му, изрязана от вестник. Криеше я в чорапа си.

— Може би за нея той е бил просто герой.

— Може, разбира се, но не мисля така.

— Срещаше ли се с него и тук?

— Не зная. Виждате ли, аз не зная какво е правила след завръщането си от Италия.

— Идвала е в Лондон на зъболекар — напомни й Дейви — или е казала така. Вместо това е дошла при вас. Позвънила е на мисис Мелфорд с някаква история за стара гувернантка.

Бриджит се засмя и инспектор Дейви каза:

— А това не беше вярно, нали? Къде е била тя в действителност?