Агата Кристи - В хотел Бъртрам

Главният инспектор Дейви погледна часовника си и каза:

— Знаете ли, бих искал да чуя още за това, но отец Пенифадър ще пристигне всеки момент. Трябва да отида да го доведа. Имате ли нещо против?

Мис Марпъл отвърна, че няма. Дейви излезе от стаята.

Отец Пенифадър влезе в салона на хотел Бъртрам. Леко се намръщи, учуден какво тук се беше променило. Може да са го боядисали. Той поклати глава. Не беше това, но имаше нещо. Не можа да разбере, че разликата беше в шестфутовия портиер със сини очи и тъмна коса и новия петфутов портиер със смъкнати рамене, лунички и пясъчноруса коса под фуражката. Просто му се струваше, че нещо се е променило. Мис Гориндж си беше там и го поздрави.

— Приятно ми е да ви видя, отец Пенифадър. Да си приберете багажа ли сте дошли? Той е готов. Само ни кажете и ще го изпратим на адреса, на който поискате.

— Благодаря — отвърна отец Пенифадър. — Много ви благодаря, мис Гориндж. Винаги сте била любезна, но тъй като вече съм дошъл в Лондон, реших, че мога да дойда и сам да го взема.

— Толкова се безпокояхме за вас — каза мис Гориндж. — Не можеха да ви открият. Чух, че сте претърпели злополука.

— Да — отговори отец Пенифадър. — Днешните шофьори карат прекалено бързо. Много опасно. Нищо не помня. Лекарите казват, че съм получил мозъчно сътресение. — Той тъжно поклати глава. — А вие как сте, мис Гориндж?

— О, аз съм много добре.

В този момент на отец Пенифадър му се стори, че мис Гориндж също се е променила. Вгледа се в нея, като търсеше разликата. Косата й? Бе същата както винаги. Черна рокля с голяма брошка. Всичко беше както обикновено. И все пак, имаше разлика. Отслабнала ли беше? Или… да… Изглеждаше обезпокоена. Отец Пенифадър невинаги забелязваше, че хората са обезпокоени. Той не беше човек, който открива вълненията у хората, но днес забеляза може би защото мис Гориндж винаги бе изглеждала по един и същ начин.

— Надявам се, че не сте била болна? Изглеждате малко отслабнала.

— Имахме много неприятности, отче Пенифадър.

— Така, така. Съжалявам много. Надявам се, че не е било заради моето изчезване?

— О, не! — отговори тя. — Естествено се обезпокоихме много и за това, но когато научихме, че са ви намерили… — Тя замълча за миг и после добави: — Не, не, всъщност… може да сте чели в пресата, че Гормън, нашият външен портиер, беше убит.

— О, да — рече отец Пенифадър. — Спомням си. Четох във вестниците, че тук е станало убийство.

— Ужасно! — каза мис Гориндж. — Ужасно! Никога не се е случвало такова нещо в хотел Бъртрам. Нашият хотел не е от тези, в които стават убийства.

— Наистина — отвърна отец Пенифадър. — Сигурен съм, че не е. Никога не би ми дошло наум, че тук ще се случи нещо такова.

— Разбира се, то не стана вътре в хотела — заяви мис Гориндж. — Случи се навън , на улицата.

— Значи няма нищо общо с вас — каза отец Пенифадър.

Вероятно това не бяха точно думите, които трябваше да изрече.

— Но все пак е свързано с хотел Бъртрам. Полицията разпитваше хората тук, тъй като нашият портиер беше застрелян.

— Значи имате нов човек. Знаете ли, стори ми се, че има някаква промяна.

— Да, само че не знаем дали ще е за добре. Той не е от типа хора, с които сме свикнали да работим, но разбира се, трябваше веднага да се намери нов човек.

— Спомням си — каза отец Пенифадър, като си представи смътно онова, което бе чел в пресата преди седмица. — Но аз мислех, че е застреляно някакво момиче.

— Дъщерята на лейди Седжуик? Мисля, че я срещнахте тук с настойника й, полковник Лъском. Изглежда е била нападната от някого в мъглата. Предполагам, че са искали да й вземат чантата. Щом стреляли, Гормън, който е бивш военен и не губи самообладание, се втурнал пред нея и го застреляли. Горкият човек!

— Много тъжно, много тъжно! — каза отец Пенифадър, като клатеше глава.

— Всичко става ужасно неприятно — оплака се мис Гориндж. — Полицията е постоянно тук. Трябваше да се очаква, но това не ни харесва, въпреки че главният инспектор Дейви и сержант Уейдъл са много приятни хора. Дрехите им са прилични, стилни, не са с ботуши и шлифери като онези от филмите. Почти като нас.

— Е, да… — измънка отец Пенифадър.

— Наложи ли се да ходите в болница? — попита мис Гориндж.

— Не — отвърна той. — Добри хора, истински добри самаряни ме прибраха от улицата и жената ме излекува. Много съм им благодарен, много. Приятно е да разбереш, че по света все още има добри хора. Не мислите ли така?

Мис Гориндж потвърди, че наистина това е много хубаво.