Агата Кристи - В хотел Бъртрам

— Не вярвам нито на една дума. Защо Ладислав ще иска да застреля Мики Гормън?

— Може би някакъв шантаж — каза Таткото.

— Мики да е шантажирал Ладислав? А защо?

— Може би — предположи Таткото — заради нещата, които стават в хотел Бъртрам. Майкъл Гормън може да е открил много неща.

— В хотел Бъртрам? Какво искате да кажете?

— Всичко е чудесно измислено — рече Таткото. — Добре планирано, красиво изпълнено, но нищо не трае вечно. Вчера мис Марпъл ме попита какво не е наред с хотела. Сега ще й отговоря. Хотел Бъртрам е главната квартира на един от най-големите и най-успешните криминални синдикати от години насам.

За минута и половина настъпи тишина. Прекъсна я мис Марпъл:

— Колко интересно!

Бес Седжуик се обърна към нея.

— Не изглеждате много учудена, мис Марпъл.

— Не съм. Не съвсем. Тук имаше толкова странни неща, които не съвпадаха. Всичко беше прекалено добро, за да е истинско. Това, което театралните кръгове наричат красиво представление. Всичко беше представление, не истина. Толкова грешки ставаха с припознаването.

— Случваха се и такива неща — каза главният инспектор Дейви. — Нали, мис Марпъл?

— Да — съгласи се мис Марпъл. — Хора като Селина Хейзи правеха такива грешки. Но и другите бъркаха. Човек не може да не го забележи.

— Тя забелязва много неща — обърна се главният инспектор Дейви към Бес Седжуик.

Бес Седжуик го изгледа остро.

— Какво искате да кажете с това, че хотел Бъртрам бил главната квартира на криминален синдикат? За мен това е най-почтеният хотел на света.

— Естествено — каза Таткото. — Така и трябва да бъде. Много пари и време са били необходими, за да го направят такъв. Имаме идеалния режисьор, който ръководи представлението — Хенри. Имаме и онзи тип Хъмфриз, внушаващ доверие. Той няма досие тук, но в чужбина е добре познат. Имаме също така и няколко характерни герои, изпълняващи различни роли. Бих добавил, че се възхищавам от цялата тази работа. Тя е струвала на страната доста пари. Създаде доста главоболия на полицията. Винаги щом успеехме да се хванем за нещо, оказваше се, че то няма нищо общо с останалите. Обаче продължавахме да търсим: едно оттук, друго оттам. Открихме гаража, където сменяха номерата. Открихме и колите: мебелен фургон, фургон за месо, фургон за зеленчуци. Състезател със състезателна кола вземаше огромни разстояния за кратко време, а, от друга страна — „пастор“, със стар Морис Оксфорд. Къща на градинар, който дава първа помощ и има връзки с подходящ лекар. Няма нужда да продължавам. Това няма край. И е едва половината. Чужденците в хотел Бъртрам са другата половина. Повечето от Америка или от колониите. Богати хора извън всяко подозрение, идващи с много багаж, заминаващи с много багаж, който изглежда същият, обаче не е. Богати туристи, заминаващи за Франция, които митничарите не безпокоят, защото митничарите не се интересуват от хора, които носят много пари. За нито един от тях не можеше да се докаже, че има връзки с бандата, обаче най-после връзката излезе наяве. Началото е поставено. Семейство Кейбът, например…

— Какво семейство Кейбът? — попита рязко Бес.

— Помните ли ги? Много приятни американци! Наистина много приятни. Миналата година бяха тук и тази година дойдоха пак. Обаче трети път няма да дойдат. Никой не идва тук повече от два пъти. Арестувахме ги, когато пристигнаха в Кале. Чудесно изпипана работа. В огромния им куфар намериха над триста хиляди лири, всичките от влаковия обир край Бедхемптън. Но, разбира се, това е капка в морето. Нека ви кажа, че хотел Бъртрам е главната квартира. Половината от персонала е в играта. Някои от гостите действително са това, за което се представят, а други — не. Истинските Кейбътови, например, сега са в Юкатан. Да вземем и съдията Лъдгроув. Познато лице, нос — камба. Съвсем лесно е да се разпознае. Отец Пенифадър — мил, провинциален пастор с бял ореол от коса и общоизвестна разсеяност. Държанието му, начинът, по който си намества очилата — всичко е лесно за имитиране от един добър артист.

— Но каква е ползата от всичко това? — попита Бес.

— Наистина ли ме питате? Не е ли ясно? Съдията Лъдгроув бе видян край мястото на банковия обир. Някой го познал и съобщил. Ние проверихме и всичко се оказа грешка. По това време той е бил на съвсем друго място. Постепенно разбрахме, че всички тези грешки са това, което някои наричат „умишлени грешки“. Дотогава никой не се интересуваше от човека, който толкова приличаше на него. Всъщност, той не е приличал чак толкова много. Сваля си грима и излиза от играта. Всичко това води до голямо объркване. В едно и също време до мястото на престъплението са забелязани върховен съдия, архидякон, генерал-майор. След обира в Бедхемптън бяха забелязани поне четири автомобила: състезателната кола на Малиновски, един фалшив камион, пренасящ метал, един старомоден Даймлер, каран от адмирал и един пастор с ореол от бели коси в своя Морис Оксфорд. Цялата работа беше една чудесна операция, изпълнена превъзходно.