Агата Кристи - В хотел Бъртрам

Тя удари стъклото на прозореца с телефона и преди още Таткото да се изправи, беше вече навън, промъквайки се по парапета. С учудваща за пълното му тяло бързина Дейви се спусна към другия прозорец и наду свирката, която измъкна от джоба си.

Мис Марпъл се изправи след него доста по-трудно. Загледаха се във фасадата на хотел Бъртрам.

— Ще падне! Изкачва се по водосточната тръба — възкликна мис Марпъл. — Но защо нагоре?

— Отива на покрива. Това е единственият й шанс и тя го знае. Боже мой, погледнете я! Катери се като котка. Изглежда като муха. Ужасно рискува…

Мис Марпъл измърмори, полузатворила очи:

— Ще падне… Няма да издържи…

Жената изчезна от погледа им. Таткото се дръпна в стаята.

— Няма ли да тръгнете? — попита мис Марпъл.

Таткото поклати глава.

— Какво мога да направя с това шкембе? Хората ми са готови да посрещнат нещо такова. Те знаят какво да направят. След малко ще разберем… Няма да се учудя, ако тя ги надхитри. Такава жена се среща веднъж на хиляда — въздъхна той. — Една от дивите! Не можем да ги опитомим, не можем да ги накараме да живеят в мир със закона и реда. Те вървят по свой път. Ако са светци, отиват в джунглите, ако са зли, измислят различни ужасни неща, за които изобщо не сте чували. А понякога са просто диви. Ако се бяха родили в друго време, всичко щеше да е наред. На всяка крачка риск, наоколо им опасности. А самите те са опасни за другите. Такъв свят щеше да им подхожда, там те щяха да бъдат у дома си. Обаче не и тук.

— Знаете ли какво възнамерява да направи?

— Не съвсем. Това е един от нейните подаръци — неочакваното. Тя трябва да го е обмислила. Затова стоеше и ни гледаше, кълбото се търкаляше, а тя размишляваше. Мислеше напрегнато. Предполагам… — Той прекъсна, понеже в стаята нахлу внезапен рев на кола, скърцане на гуми и шумът от мотора на голяма състезателна кола. Погледна навън. — Успя да се добере до колата си!

Колата взе завоя на две колела, шумът се усили и красивото бяло чудовище профуча по улицата.

— Ще убие някого! — каза Таткото. — Ще убие доста хора… ако не пребие себе си.

— Чудно ми е — каза мис Марпъл.

— Тя, разбира се, е добър шофьор, страшно добър шофьор!

Ревът на отдалечаващата се кола се чуваше все по-слабо. Изведнъж се доловиха викове, шум от спирачки, силно скърцане на гуми и…

— Блъснала се е! — каза Таткото.

Той стоеше спокойно и чакаше с търпение, което беше така характерно за него. Застанала до него, мис Марпъл мълчеше. След това от улицата дойде вест. Един мъж на тротоара съзря главния инспектор Дейви и му направи някакъв знак с ръце.

— Получила си го е — каза сериозно Таткото. — Мъртва е. Налетяла върху оградата на парка със скорост сто и петдесет километра в час. Чудесно шофиране! Да, мъртва е. — Той се обърна към мис Марпъл и каза сериозно: — Тя разказа всичко. Вие я чухте!

— Да — отвърна мис Марпъл. — Чух я, но разбира се, не беше истина — добави тя спокойно.

Таткото я изгледа.

— Не й вярвате, така ли?

— А вие?

— Не — каза той. — Не каза истината. Каза това, защото беше необходимо за случая, но то не беше истината. Не тя е застреляла Майкъл Гормън. Вие знаете ли кой е бил?

— Разбира се — каза мис Марпъл. — Момичето.

— Ха! А кога разбрахте?

— Непрекъснато съм се чудила — каза мис Марпъл.

— Аз също — каза Таткото. — Тя беше толкова изплашена през онази нощ. А и лъжите й бяха нескопосани, обаче в началото не разбрах мотива.

— Точно това ме озадачаваше — заяви мис Марпъл. — Тя бе разбрала, че женитбата на майка й представлява двуженство, но би ли убила заради това? Не вярвам. Предполагам, че е било за пари.

— Да, за пари — каза главният инспектор Дейви. — Баща й остави на нейно име огромно състояние. Щом е разбрала, че майка й е омъжена за Майкъл Гормън, тя е съзнала, че женитбата с Конистън не е законна. Помислила си е, че парите няма да останат за нея, защото макар и дъщеря, тя не е била законна. Разбира се, е грешила. Всичко зависи от завещанието. Конистън й беше оставил всичко съвсем ясно и пряко на нейно име. Тя щеше да получи наследството, но не е знаела това.

— Защо е искала така много парите?

— За да купи Ладислав Малиновски — мрачно заяви главният инспектор Дейви. — Той би се оженил за нея заради парите й, но не и без тях. Тя не е глупава и го е разбрала. Но го е искала на всяка цена. Отчаяно е влюбена в него!

— Зная — отвърна мис Марпъл. — Видях лицето й в Бетърси Парк.

— Тя е знаела, че без парите ще го загуби. И тогава е замислила хладнокръвното убийство. Не се е крила, разбира се, тъй като наоколо не е имало никой. Просто е застанала до парапета, стреляла е във въздуха и е извикала, а когато Майкъл Гормън изтичал от хотела на улицата, тя го застреляла отблизо и продължила да вика. Нямала представа, че ще заподозрат младия Ладислав. Взела неговия пистолет, тъй като това е било единственият начин, по който е могла да се снабди с оръжие. Никога не е допускала, че в тази нощ той ще е някъде наблизо. Мислела е, че всичко ще бъде приписано на някого, който се е възползвал от мъглата. Да, била е съвсем хладнокръвна. Но след убийството се беше изплашила. А майка й се боеше за нея…