Агата Кристи: Направление неизвестно

— И ти тръгна по петите му?

— Да. Когато вестниците гръмнаха със сензационното изчезване на учения Томас Бетъртън, заминах за Англия. Един много талантлив учен, мой приятел, е имал известни предложения от страна на една дама — мисис Спийдър, която работеше в ООН. Когато пристигнах в Англия, разбрах, че се е срещала и с Бетъртън. Разиграх й малък театър, изразявайки пред нея леви възгледи, но май твърде много преувеличих научните си способности. Мислех, че Бетъртън е заминал зад желязната завеса, където никой не може да го хване. Е, ако никой друг не можеше, аз щях да успея.

Устните му се свиха строго.

— Елза бе първокласен учен, хубава и добра жена. Но бе убита и ограбена от човека, когото е обичала и в когото е вярвала. Ако се наложеше, щях да убия Бетъртън със собствените си ръце.

— Разбирам — промълви Хилъри. — Да, вече разбирам.

— Аз ти писах — продължи Питърс, — когато пристигнах в Англия. Писах ти с полското си име и ти съобщавах факти.

Той я погледна.

— Мисля, че ти не ми повярва. Поне не отговори на писмото ми — той сви рамене. — Тогава отидох при хората от разузнаването ви. Отначало се представих в друга роля — полски офицер. Скован, чуждестранен и изрядно официален. Още нямах доверие в никого. В крайна сметка Джесъп и аз се събрахме — той спря за момент. — Тази сутрин разследването ми приключи. Ще подадем молба за екстрадиране, след което Бетъртън ще замине в САЩ, където ще бъде съден. Ако го оправдаят, нямам какво повече да кажа. Но няма да го оправдаят. Доказателствата са прекалено сериозни.

Той млъкна, загледан над окъпаните в слънце градини към морето.

— Ужасното е, че ти пристигна там при него и аз те срещнах и се влюбих в теб. Това беше кошмар, Олив. Повярвай ми. Ето на — аз съм човекът, отговорен за изпращането на съпруга ти на електрическия стол. Не можем да се измъкнем от това. Дори и да ми простиш, ти не би могла да го забравиш никога.

Той стана.

— Е, исках да чуеш всичко от собствената ми уста.

Рязко се обърна, когато Хилъри протегна ръка към него.

— Почакай — спря го тя. — Има нещо, което не знаеш. Аз не съм съпругата на Бетъртън. Неговата съпруга Олив Бетъртън издъхна в Казабланка. Джесъп ме убеди да заема мястото й.

Той се завъртя и я изгледа като гръмнат.

— Ти не си Олив Бетъртън?

— Не.

— Мили боже — възкликна Анди Питърс — мили боже! — той се отпусна тежко в стола до нея.

— Олив — назова я той. — Олив, скъпа моя.

— Не ме наричай Олив. Името ми е Хилъри. Хилъри Крейвън.

— Хилъри? — повтори той. — Ще трябва да свикна с него.

Постави ръката си върху нейната.

В другия край на терасата Джесъп, който обсъждаше с Льоблан различните технически подробности по сегашното положение, изведнъж спря по средата на изречението.

— Какво каза? — разсеяно попита той.

— Казах, драги, че по всяка вероятност няма да можем да предприемем никакви съдебни мерки срещу този негодник Аристид.

— Е, да. Аристид винаги печели. Което ще рече, че винаги намира начин да се изплъзне. Но все пак губи много пари, а това няма да му хареса. Но дори и Аристид не може вечно да държи смъртта на разстояние. Като го гледам, бих казал, че в скоро време ще се яви пред Божия съд.

— Къде се загледа, приятелю?

— Виж онези двамата. Изпратих Хилъри Крейвън в направление неизвестно, но накрая, струва ми се, пътешествието й приключи по обичайния начин.

В началото Льоблан изглеждаше озадачен, после възкликна:

— Аха! Да! Вашият Шекспир!

— Колко сте начетени, вие французите! — каза Джесъп.

$id = 8441

$source = Моята библиотека

В крайна сметка (фр.). — Б.пр.

След всичко това (фр.). — Б.пр.

Колко жалко за Пиер. Наистина е нетърпим. Но виж малкия Жюл той е толкова мил. И баща му е с доста добро положение. В крайна сметка ще се реша (фр.). — Б.пр.

Представете си (фр.). — Б.пр.

Известна английска пътническа агенция

Но да (фр.). — Б.пр.

Нали (фр.). — Б.пр.

Мосю Анри Лорие. — Б.пр.

Този мосю (фр.). — Б.пр.

Край розовите лаврови дървета да помечтаем за сладостни неща (фр.). — Б.пр.

Там, където са (фр.). — Б.пр.

Миналата година (фр.). — Б.пр.

Хиляди извинения (фр.). — Б.пр.

Довиждане (фр.). — Б.пр.