Агата Кристи: Направление неизвестно

Джесъп продължи:

— Още две перли изскочиха по-късно на бял свят — всяка от тях в различни участъци по пътя от мястото, където се е запалил самолетът, и заведението, в което се намираме сега. Разпитите из местата, където бяха намерени перлите, доведоха до описание на шестима човека, напомнящи в общи линии за пътниците, които се предполага, че са изгорели в самолета. Един от тези пътници е бил снабден с ръкавица, напоена със светеща фосфоресцираща боя. Този знак е бил забелязан в кола, превозвала тези пътници по част от пътя дотук.

Лорд Алвърстоук забеляза със сухия си съдийски глас:

— Много забележително.

Мосю Аристид се размърда в масивния си стол. Клепачите му трепнаха бързо един-два пъти. След това зададе въпрос:

— Къде бяха открити последните следи от тази група?

— На едно изоставено летище, сър. — Джесъп описа точно мястото.

— Това е на няколкостотин мили оттук — отбеляза мосю Аристид. — Ако допуснем, че вашите много интересни предположения са верни и че по някаква причина катастрофата е била инсценирана, то тези пътници, предполагам, са поели от това изоставено летище в неизвестно направление. Тъй като въпросното летище е отдалечено оттук на много стотици мили, наистина не виждам на какво се основава вашето убеждение, че тези хора са тук. Защо трябва да бъдат тук?

— Има някои твърде основателни причини, сър. Един от нашите разузнавателни самолети засече сигнал. Сигналът е бил предназначен за мосю Льоблан, който в момента е тук. След специалния кодиран сигнал за разпознаване, следва информацията, че въпросните лица са в колонията за прокажени.

— Намирам това за забележително — заяви мосю Аристид. — Твърде забележително. Но струва ми се, няма съмнение, че е бил направен опит да ви заблудят. Тези хора не са тук — той говореше със спокойна и твърда увереност. — Имате пълната свобода да претърсите сградата, ако желаете.

— Съмнявам се, че ще открием нещо, сър — възрази Джесъп. — Не и при едно повърхностно претърсване. Макар че — добави той умишлено — аз знам откъде трябва да започне претърсването.

— Наистина ли? И къде е това място?

— Четвъртият коридор, като се завие вляво от втората лаборатория в дъното на пасажа там.

Доктор Ван Хайдем направи рязко движение. Две чаши паднаха от масата и се строшиха на пода. Джесъп го погледна с усмивка.

— Както виждате, докторе, добре сме осведомени.

Ван Хайдем остро реагира:

— Това е абсурд! Пълен абсурд! Вие намеквате, че държим тук хора против волята им. Категорично отричаме това.

Министърът неловко се обади:

— Изглежда стигнахме до impasse32 32 Сляпа улица, безизходица (фр.). — Б.пр. .

Господин Аристид кротко се намеси:

— Това е интересна теория. Но само теория — той погледна часовника си. — Ще ме извините, господа, но бих ви предложил вече да тръгвате. Имате доста път обратно до летището и закъснението ви ще предизвика тревога.

Льоблан и Джесъп осъзнаха, че е настъпил моментът да свалят картите. Аристид влагаше цялата сила на властния си характер. Не приемаше тези мъже да се противопоставят на волята му. Да упорстват — това означаваше да се опълчат открито срещу него. Министърът бързаше да се оттегли според получените инструкции. Шефът на полицията пък гореше от желание да се хареса на министъра. Американският посланик не бе удовлетворен, но той се колебаеше по дипломатически причини. Британският консул трябваше да бъде в крак с другите двама.

Журналистите! Аристид ги прецени — щеше да се погрижи за тях! Цената им можеше да се вдигне високо, но той бе на мнение, че щяха да се споразумеят. А ако не можеха да бъдат купени — е, имаше и други начини.

Колкото до Джесъп и Льоблан — те бяха наясно. Това бе очевидно, но не можеха да действат, без да са упълномощени. Очите му продължиха да шарят и срещнаха погледа на един човек, стар колкото него. Това бяха студени очи на съдник. Осъзна, че този човек не може да се купи. Но в края на краищата… Мислите му се прекъснаха от звука на студения ясен глас, който сякаш идваше от много далеч:

— Аз съм на мнение — изрече гласът, — че не бива да избързваме прекалено с нашето заминаване. Тук се яви случай, който според мен се нуждае от допълнително разследване. Изразени бяха сериозни твърдения и считам, че не бива да ги пренебрегнем. В интерес на истината трябва да дадем пълната възможност те да бъдат опровергани.

— Тежестта на доказването — обяви мосю Аристид — пада върху вас. — С грациозен жест той посочи към събралите се. — Отправено бе безпочвено обвинение, което не е подкрепено с никакви доказателства.