Агата Кристи: Направление неизвестно

Третият мъж мина през вратата и застана до другите двама.

— О, не! Вие сте Томас Бетъртън — каза той.

Бетъртън се изсмя.

— Искаш да кажеш, че си живял през последния месец с мен и си чувал да ме наричат Томас Бетъртън. Работата е там, че не съм Томас Бетъртън. Аз го срещнах в Париж и отидох в Комплекса на негово място. Попитай тази дама, ако не ми вярваш — извърна се той. — Тя дойде при мен, представи се за моя съпруга и аз я признах за своя съпруга. Нали така?

Хилъри кимна.

— Признах я — продължи Бетъртън, — защото след като не съм Томас Бетъртън, естествено не познавах и жена му. Реших, че тя е неговата съпруга. После трябваше да измисля някакво задоволително обяснение пред нея. Но това е истината.

— Значи затова се преструваше, че ме познаваш — извика Хилъри, — когато ми каза да продължавам играта и да поддържам измамата!

Бетъртън отново се засмя самоуверено.

— Аз не съм Бетъртън — заяви той. — Погледни която искаш негова снимка и ще се увериш, че говоря истината.

Питърс направи крачка напред. Сега гласът му бе коренно различен от онзи глас, който Хилъри така добре познаваше. Звучеше спокойно и неумолимо.

— Виждал съм снимки на Бетъртън — подметна той, — и признавам, че не бих те познал. Но въпреки всичко ти си Томас Бетъртън и аз ще го докажа.

Той изведнъж сграбчи здраво Бетъртън и разкъса сакото му.

— Ако си Томас Бетъртън, трябва да имаш белег с формата на буквата Z в извивката на десния си лакът.

Както говореше, той разпори ризата му и изви назад ръката му.

— Ето го — извика, сочейки победоносно. — В САЩ има двама лаборанти, които са готови да свидетелстват. Зная за него, защото Елза ми писа, когато си го направил.

— Елза? — Бетъртън го изгледа като гръмнат. Започна да се тресе в нервен шок. — Елза? Какво Елза?

— Попитай какво е обвинението срещу теб?

Полицейският служител пристъпи напред и произнесе:

— Обвинението е в предумишлено убийство. Убийство на съпругата ви Елза Бетъртън.

— Съжалявам, Олив. Наистина. Съжалявам заради теб — това имам предвид. Заради теб му бях дал още един шанс. Предупредих те, че в Комплекса ще бъде в много по-голяма безопасност, макар че пристигнах от другия край на света да го пипна заради онова, което направи с Елза.

— Не те разбирам. Нищо не разбирам. Кой си ти?

— Мислех, че си разбрала. Аз съм Борис Андрей Павлов Глидр, братовчедът на Елза. От Полша ме изпратиха в Америка — да завърша образованието си в университета. И както се развиваха събитията в Европа, чичо ми реши, че ще е най-добре да взема американско поданство. Приех името Андрю Питърс. Когато войната избухна, аз се върнах в Европа. Работих в Съпротивата. Успях да измъкна чичо си и Елза от Полша и те заминаха в Америка. Елза — разказах ти вече за Елза. Тя бе тази, която откри деленето на атома. Бетъртън бе млад канадец, прикрепен към Манхайм да му помага в научните опити. Разбираше си от работата, но нищо повече. Нарочно ухажваше Елза и се ожени за нея, за да бъде в течение на научната й работа. Когато експериментите й почти привършиха, той осъзна какво велико откритие ще се окаже деленето на атома и я отрови предумишлено.

— О, не, не.

— Това е истината. Тогава никой не подозираше нищо. Бетъртън изглеждаше съкрушен и се нахвърли с пламенен порив в работата си, а после оповести откритието за деленето на атома като свое. То му донесе онова, което желаеше. Славата и признанието, че е учен от най-висш ранг. За по-благоразумно реши да напусне Америка и замина за Англия. Там започна работа в Харуел.

След войната известно време се задържах в Европа. Тъй като владеех отлично немски, руски и полски, успях да свърша много полезна работа. Писмото, което ми изпрати Елза, преди да умре, ме обезпокои. Болестта, която я повали и предизвика смъртта й, ми се стори загадъчна и необяснима. Когато най-сетне се върнах в САЩ, възбудих разследване. Няма да влизам в подробности, но открих каквото търсех. То се оказа достатъчно, за да поискам ексхумация на тялото й. В районната прокуратура работеше един млад човек, близък приятел на Бетъртън. По онова време замина на посещение в Европа и мисля, че е гостувал на Бетъртън и е споменал пред него за ексхумацията. Бетъртън се е усетил. Мисля, че вече са го наобикаляли и агентите на нашия приятел Аристид. Във всеки случай е осъзнал, че му се представя най-добрият шанс да избегне ареста и процеса, от своя страна настоява лицето му да бъде напълно променено. Но накрая естествено се оказва истински пленник. Освен това изпада в опасната ситуация, че не може да им достави стоката — в смисъл научната стока. Той не беше и никога не е бил гениален.