Агата Кристи: Направление неизвестно

Реакциите на доктор Ван Хайдем бяха безпогрешни. Очите му се разтвориха широко в израз на вежливо учудване. Понамръщи се объркано.

— Бетъртън, мисис Бетъртън — не, боя се, че тук няма дама с такова име.

— Има и един американец — добави Джесъп. — Андрю Питърс. Научна химия мисля, че беше неговата област. Прав съм, нали? — той се обърна почтително към американския посланик.

Посланикът бе схватлив мъж на средна възраст, с будни сини очи. Освен добър дипломат, той беше човек с характер. Очите му срещнаха погледа на Джесъп. Помисли цяла минута, докато се реши да каже:

— Ами, да. Това е така. Андрю Питърс. Бих искал да се срещна с него.

Учтивото объркване на Ван Хайдем нарасна. Джесъп хвърли дискретен поглед към Аристид. Дребното жълтеникаво лице не издаваше нищо нередно — никакво учудване, никакво безпокойство. Просто изглеждаше безразлично.

— Андрю Питърс? Не, боя се, ваше превъзходителство, че информацията ви е неточна. Нямаме човек с подобно име тук. Боя се, че дори не съм го чувал.

— Но сте чували името на Томас Бетъртън, нали? — запита Джесъп.

За секунда Ван Хайдем се поколеба. Извърна съвсем леко глава към седналия в стола старец, но се овладя навреме.

— Томас Бетъртън — повтори той, ами да, мисля…

Един от господата от пресата се хвана тутакси за тази реплика:

— Томас Бетъртън — възкликна той, — ами че той направи истинска сензация. Предизвика страхотен бум, когато изчезна преди шест месеца. Името му не слизаше от заглавията по вестниците из цяла Европа. Полицията го търсеше под дърво и камък. Да не искате да кажете, че е бил тук през цялото време?

— Не, разбира се — Ван Хайдем заговори рязко. — Боя се, боя се, че някой ви е дезинформирал. Подвел ви е, предполагам. Днес се срещнахте с всички служители от Комплекса. Видяхте всичко.

— Не всичко, струва ми се — намеси се Джесъп. — Тук има един млад човек на име Ериксон — добави той, — също доктор Луи Барон и вероятно мисис Калвин Бейкър.

— А, да — доктор Ван Хайдем изглежда получи просветление. — Но тези хора загинаха в Мароко — при самолетна катастрофа! Сега си спомням много добре. Поне за Ериксон и доктор Барон — те бяха убити на място. Ах, Франция понесе голяма загуба този ден. Човек като доктор Барон трудно може да бъде заменен — той поклати глава. — Не знам нищо за мисис Калвин Бейкър, но ми се струва, че в самолета е пътувала една англичанка или американка. Напълно възможно е това да е била въпросната мисис Бетъртън. Да, много тъжна история — той погледна въпросително към Джесъп. — Не разбирам, мосю, защо сте решили, че тези хора са се отправили насам. Доктор Барон веднъж бе споменал, че се надява да посети нашия център, докато е в Северна Африка. Вероятно това е дало повод за недоразумението.

— Значи вие твърдите — заяви Джесъп, — че има грешка ? И нито един от тези хора не е тук?

— Но как могат да бъдат тук, уважаеми господине, след като всички са загинали при самолетната катастрофа? Телата им бяха открити, доколкото си спомням.

— Намерените трупове са били твърде овъглени, за да бъдат идентифицирани — Джесъп произнесе последните думи натъртено и многозначително.

Зад него настъпи леко раздвижване. Разнесе се тънък изискан и немощен глас.

— Да разбирам ли от думите ви, че не е имало истинско идентифициране? — Лорд Алвърстоук се наведе напред с ръка на ухото си. Изпод рунтавите надвиснали вежди малки живи очи срещнаха тези на Джесъп.

— Не бе проведено официално идентифициране, милорд — подметна Джесъп, — и аз имам причини да вярвам, че тези хора са останали живи след катастрофата.

— Да вярвате? — лорд Алвърстоук извиси с недоволство тънкия си писклив глас.

— По-правилно е да кажа, че имам доказателства, че са живи.

— Доказателства? От какво естество, мистър ъ-ъ, Джесъп?

— Мисис Бетъртън е носила огърлица от фалшиви перли в деня, когато е тръгнала за Маракеш — обясни Джесъп. — Една от тези перли бе намерена на разстояние половин миля от изгорелия самолет.

— Как можете да твърдите с положителност, че намерените перли са от огърлицата на мисис Бетъртън?

— Защото всички перли от тази огърлица бяха белязани със знак, който е невидим с просто око, но се различава под силна лупа.

— Кой ги е белязал?

— Лично аз, милорд, в присъствието на моя колега тук мосю Льоблан.

— Поставили сте тези знаци, значи сте имали причина да ги маркирате по този специален начин?

— Да, милорд. Имах причини да смятам, че мисис Бетъртън ще ме отведе при съпруга си Томас Бетъртън, срещу когото е издадена съдебна заповед.