Агата Кристи - Направление неизвестно

Но Найджъл вече й се струваше толкова далечен и някак странно незначителен. Нямаше какво повече да върши. Ще погълне хапчетата, ще легне в леглото и ще заспи. И няма да се събуди. Не изпитваше или поне си мислеше, че не изпитва религиозни чувства. Смъртта на Бренда беше затворила тази страница. Нямаше нищо друго, с което да се съобразява. Отново беше пътник, както на летище Хийтроу — пътник, очакващ да се отправи в неизвестно направление, необременен от багаж и от сбогувания. За първи път в живота си беше свободна съвършено свободна да постъпи, както намери за добре. С миналото вече беше скъсала. Нестихващата болка, която я теглеше надолу, щом се събудеше, бе изчезнала. Да. Лека, свободна, необременена! Готова да тръгне на път.

Протегна ръка към първата таблетка. В този момент се му дискретно почукване на вратата. Хилъри се намръщи. Продължи да седи, а ръката й увисна във въздуха. Кой ли бе това? Камериерката? Не, леглото беше оправено. Може да е някой във връзка с документите или паспорта й? Сви рамене. Защо да си прави труда да отваря? Който и да е, щеше да си тръгне след малко и да дойде в друго време.

Отново се почука, този път малко по-силно. Хилъри не помръдна. Едва ли е нещо наистина спешно и който и да чука, сигурно скоро ще си тръгне.

Очите й бяха приковани във вратата и изведнъж се разшириха от удивление. Ключът бавно се завъртя обратно в ключалката. После изскочи напред и падна на пода с металически звън, след което дръжката се натисна, вратата се отвори и един мъж влезе вътре. Тя разпозна в него сериозния млад човек с лице на бухал, който купуваше паста за зъби. Хилъри го гледаше втрещено. Беше прекалено стресната, за да каже или стори нещо. Младият мъж се обърна кръгом, затвори вратата, вдигна ключа от пода, сложи го в ключалката и го превъртя. После се приближи до нея и седна на стола от другата страна на масата. Произнесе:

— Казвам се Джесъп.

Това й се стори най-нелепото нещо, което бе чувала.

Лицето й изведнъж пламна. Тя се наведе напред и запита с леден гняв:

— Какво, но дяволите, правите тук, мога ли да знам?

Той я погледна сериозно и премигна.

— Интересно — каза той, — и аз исках да ви попитам същото — и кимна леко встрани към лекарствата на масата.

Хилъри рязко отсече:

— Не ви разбирам.

— О, разбирате ме.

Хилъри млъкна. Просто беше онемяла. На устните й напираха думи на възмущение. Искаше да му заповяда да излезе от стаята. Но колкото и странно да бе, любопитството й надделя. Въпросът се изплъзна от  устните й така естествено, че тя едва ли разбра как го е задала:

— Този ключ — той сам ли се завъртя в ключалката?

— О, това ли? — по лицето на младия човек изведнъж се разля момчешка усмивка, която го преобрази. Той бръкна в джоба си, извади някакъв метален инструмент и й го подаде.

— Ето го — каза той, — много удобно инструментче. Вкарваш го в ключалката от другата страна, то обхваща ключа и го превърта — той си го взе обратно и го прибра в джоба си. — Крадците го използват.

— Значи сте крадец?

— Не, не, мисис Крейвън, бъдете справедлива. Аз все пак почуках. Крадците не чукат. И като се разбра, че няма да ме пуснете, използвах това.

— Но защо?

Погледът на госта отново се премести върху лекарствата на масичката.

— На ваше място не бих го правил — обади се той. — Изобщо не е това, което мислите. Вие си мислите, че само заспивате, без да се събудите. Само че не е точно така. Има най-различни неприятни последици. Например конвулсии понякога или гангрена на кожата. Ако сте устойчива към лекарството, ще ви трябва доста време, докато подейства и някой може да ви посети междувременно, при което следват какви ли не неприятности. Стомашна сонда, рициново масло, горещо кафе, шамари и раздрусване. Много е унизително, уверявам ви.

Хилъри се облегна на стола и присви очи. Сви леко юмруци и се насили да се усмихне.

— Ама че смешен човек — възкликна тя. — Да не сте си помислили, че се самоубивам или нещо подобно?

— Не само си го помислих — отвърна младият мъж на име Джесъп, — ами съм съвсем сигурен. Знаете ли, бях в аптеката, когато вие влязохте. Впрочем купувах си паста за зъби. Нямаше такава, каквато търсех, и отидох в друга аптека. И ето ви и там — пак питате за приспивателни хапчета. Е, видя ми се малко странно, нали разбирате, и затова ви проследих. Всичките тези сънотворни таблетки от различни места — това може да значи само едно.

Тонът му беше приятелски, фамилиарен и твърде самоуверен. Наблюдавайки го, Хилъри заряза преструвките.