Агата Кристи: Направление неизвестно

— Значи вие не намирате, че е непростимо нахалство от ваша страна да се опитвате да ме спрете?

Той се замисли по въпроса за миг-два и сетне поклати глава.

— Не. Това е едно от нещата, които НЕ МОЖЕШ да не направиш — ако ме разбирате какво искам да кажа.

Хилъри заговори разпалено:

— Можете да ме спрете за момента. В смисъл че можете да вземете хапчетата и да ги изхвърлите през прозореца или нещо подобно, но не можете да ме спрете да си купя нови на другия ден или да скоча от най-горния етаж на сградата, или пък да се хвърля под някой влак.

Младият човек се замисли.

— Не — каза той, — съгласен съм, че не мога да ви спра да извършите някое от тези неща. Но е въпрос дали ще го направите. Имам предвид утре.

— Мислите, че утре ще се чувствам по-различно? — попита Хилъри с едва забележима горчивина.

— Така е с хората — отвърна Джесъп почти извинително.

— Да, може би — замисли се тя. — Ако правиш нещо в изблик на силно отчаяние. Но ако отчаянието е хладно премислено, тогава е друго. Аз нямам за какво да живея, разбирате ли.

Джесъп наклони приличната си на бухал глава на една страна и замига.

— Интересно — забеляза той.

— Не бих казала. Няма нищо интересно. Аз не съм особено интересна жена. Съпругът, когото обичах, ме напусна, единственото ми дете почина много мъчително от менингит. Нямам близки приятели и роднини. Нямам призвание. Няма изкуство, занаят или работа, с които да обичам да се занимавам.

— Лошо — каза Джесъп с разбиране и добави леко колебливо: — Нали не смятате това за грях?

Хилъри отвърна разгорещено:

— Защо да е грях? Това е МОЯТ живот.

— О, да, да — побърза да се съгласи Джесъп. — Аз нямам кой знае какви високи морални принципи, но ИМА хора, така да се каже, които смятат, че това е грях.

Хилъри заяви:

— Аз не съм от тях.

Мистър Джесъп прибави не съвсем намясто:

— Така е.

Той седеше там и я гледаше, мигайки замислено.

Хилъри каза:

— Е, може би вече, господин ъ-ъ…

— Джесъп — представи се младият мъж.

— Е, може би вече ще ме оставите на мира, господин Джесъп?

Но Джесъп поклати глава.

— Все още не. Исках да узная какво се крие зад всичко това, нали разбирате. Сега вече ми е ясно, нали? Животът не ви интересува, не ви се живее повече и в една или друга степен приветствате идеята за смъртта?

— Да.

— Добре — продължи весело Джесъп. — Вече знаем къде сме. Да преминем към следващата точка. Непременно ли трябва да са хапчета за сън?

— Какво искате да кажете?

— Ами, вече ви споменах, че не са толкова романтични, колкото изглеждат. Да скочиш отнякъде също не е привлекателно. Невинаги умираш веднага. Същото се отнася и за хвърлянето под влак. Това, за което намеквам, е, че има и други начини.

— Не ви разбирам.

— Подсказвам ви просто друг метод. Всъщност доста рискован. А в известна степен и вълнуващ. Ще бъда честен с вас. Шансът да не умрете, е едно на сто. Но при създалите се обстоятелства, не ми се вярва да възразите да изчакате дотогава.

— Нямам никаква представа за какво говорите.

— Естествено е да нямате — успокои я Джесъп. — Още не съм започнал да ви обяснявам. Боя се, че ще трябва доста да говоря — историята е дълга, искам да кажа. Да карам ли?

— Може.

Джесъп небрежно отмина неохотния тон, с който бе дадено съгласието. Той подхвана разказа си по възможно най-бухалския си начин.

— Вие имате вид на жена, която чете вестници, и общо взето, сте в течение на събитията, предполагам — каза той. — Сигурно сте чели, че от време на време изчезват различни учени. Онзи италианец, който изчезна преди една година, а сега и един млад учен, Томас Бетъртън, изчезна преди около два месеца.

Хилъри кимна.

— Да, четох за това във вестниците.

— Е, зад всичко това се крие много повече, отколкото пишат вестниците. Искам да кажа, че изчезват повече хора. Те невинаги са учени. Има млади хора, работили над важни медицински изследвания. Други са изследователи-химици, някои — физици, имаше и един адвокат. О, много са — тук, там и навсякъде. Е добре, живеем, така да се каже, в свободна страна. Ако искаш, можеш да я напуснеш. Но точно в тези случаи искаме да разберем ЗАЩО тези хора я напускат, КЪДЕ отиват, а също е важно да знаем и ПО КАКЪВ НАЧИН я напускат. Дали заминават по свое собствено желание? Отвлечени ли са? Дали не са шантажирани? Накъде тръгват, каква е организацията, която ръководи всичко това, и какви са крайните й цели? Много въпроси. Искаме да знаем отговора им. Вие можете да ни помогнете да го получим.