Агата Кристи - Направление неизвестно

Хилъри го гледаше слисано.

— Аз? Но как? И защо?

— Ето че стигаме до конкретния случай Томас Бетъртън. Той изчезна от Париж преди малко повече от два месеца. В Англия остави съпруга. Тя буквално обезумя — поне каза, че е обезумяла. Кълнеше се, че нямала представа защо, къде и как е заминал. Това може да е вярно, а може и да не е. Някои хора — и аз съм един от тях — смятат, че не е вярно.

Както седеше в стола си, Хилъри се наведе напред. Без да ще, й стана интересно. Джесъп продължи:

— Бяхме се подготвили да държим мисис Бетъртън под око. Преди около две седмици тя ме посети и сподели, че лекарят й наредил да замине в чужбина, за да си даде пълна почивка и да се поразсее. С нищо не могла да бъде полезна в Англия, а и непрекъснато й досаждали разни хора — журналисти и вестниците, роднини и любезни приятели.

Хилъри сухо промълви:

— Представям си.

— Да, не е приятно. Съвсем естествено е да иска да се спаси за известно време.

— Съвсем естествено, бих казала и аз.

— Да, но ние от нашия отдел имаме зли и недоверчиви мозъци, нали разбирате. Организирахме наблюдение върху мисис Бетъртън. Вчера тя напусна Англия, както се канеше, и замина за Казабланка.

— Казабланка?

— Да — на път и за други градове в Мароко, естествено. Всичко е съвсем открито и извън съмнение; правят се планове и предварителни резервации. Но това пътуване до Мароко е можело да се окаже точката, от която мисис Бетъртън ще премине в неизвестността.

Хилъри сви рамене.

— Не виждам какво общо имам аз тук.

Джесъп се усмихна.

— Общото е, че имате разкошна червена коса, мисис Крейвън.

— Коса?

— Да, това е най-очебийното нещо във външността на мисис Бетъртън. Вероятно сте разбрали, че самолетът преди вашия се е разбил при приземяването?

— Зная. Аз трябваше да пътувам с него. Всъщност имах резервация за този самолет.

— Интересно — обади се Джесъп. — Е, мисис Бетъртън е била на борда му. Не е загинала. Измъкнали са я от мястото на катастрофата още жива и сега е настанена в болница. Но според лекаря едва ли ще изкара до утре сутринта.

В очите на Хилъри проблесна слабо пламъче. Тя го погледна изпитателно.

— Да — кимна Джесъп, — сега сигурно разбирате що за самоубийство ви предлагам. Идеята ми е мисис Бетъртън да продължи пътуването си. Тоест идеята ми е вие да се превърнете в мисис Бетъртън.

— Но това е напълно невъзможно — възрази Хилъри. — Искам да кажа, те веднага ще познаят, че аз не съм истинската мисис Бетъртън.

Джесъп наклони глава встрани.

— Това безспорно зависи изцяло от това, какво разбирате под „те“. Кой е или кои са „те“? Има ли такова нещо, такива хора като „те“? Ние не знаем. Но мога да ви кажа едно нещо. Ако приемем най-логичното определение за „те“, то тези хора работят в съвсем изолирани, самостоятелни клетки. Това е неотменна мярка за тяхната сигурност. Ако пътуването на мисис Бетъртън е преднамерено и предварително планирано, то хората, които отговарят за него тук, ще знаят малко за английската му нишка. В определен момент те ще установят контакт с някаква жена на някакво място и ще продължат оттам нататък. Описанието на мисис Бетъртън според паспорта й е: ръст — 171 см; коса — червена; очи — сини; уста средно голяма; отличителни белези — няма. Съвсем добре.

— Но властите тук, те сигурно…

Джесъп се усмихна:

— В това отношение нещата ще бъдат наред. Самите французи са загубили неколцина свои ценни млади учени и химици. Така че те ще ни съдействат. Историята ще бъде следната: мисис Бетъртън е настанена в болница с мозъчно сътресение. Мисис Крейвън, друга пътничка от разбития самолет, също ще бъде приета в болницата. След един-два дни мисис Крейвън почива в болницата, а мисис Бетъртън ще бъде изписана с леки травми от сътресението, но в състояние да продължи пътуването си. Самолетната катастрофа е действителна, мозъчното сътресение е истинско, а едно сътресение ви осигурява много добро прикритие, то е извинение за различни пропуски в паметта или неуравновесено поведение.

Хилъри възкликна:

— Но това е лудост!

— Ами да, лудост е — съгласи се Джесъп, — и какво от това? Задачата е много трудна и ако опасенията ни се оправдаят, вие вероятно няма да се отървете леко. Разбирате ли, аз съм съвсем откровен, но що се отнася до вас, вие сте готова и горите от нетърпение да си сложите главата в торбата. Като алтернатива на хвърлянето ви под влак или нещо подобно ми се струва, че ще намерите това за много по-забавно.