Агата Кристи - Убийство по Коледа

На свой ред Лидия го прецени с поглед и си помисли: „Изглежда груб и безскрупулен, но е много привлекателен все пак. Не бих му се доверила нито на йота.“

А на глас каза усмихнато:

— Как ви изглежда след толкова години? Съвсем различно или все същото?

— Почти непроменено — огледа се той. — Тази стая е различна.

— О, много пъти е пренареждана.

— Исках да кажа, че е различна заради вас, вие сте я променили.

— Ами да, аз…

Той се усмихна широко и дяволитото му изражение изведнаж й напомни за стария човек на горния етаж.

— Сега изглежда някак по-аристократично! Някой ми беше казал, че нашият Алфред се оженил за момиче, чиито предци са дошли в Англия със Завоевателя.

Лидия се засмя и отвърна:

— Май че е било така, но от тях не е останало много след всичките тези години.

Хари каза:

— Как е старият Алфред? Все още ли си натиска парцалите както преди?

— Не знам дали ще откриете някаква промяна в него.

— А другите? Пръснати из цяла Англия, така ли?

— Не, всички ще са тук за Коледа.

Хари отвори очи.

— Семейството се събира за Коледа? Какво му става на стареца? Никога не е бил сантиментален. Не си спомням да го е грижа особено за семейството. Каква промяна!

— Вероятно — отговори Лидия сухо.

Пилар я наблюдаваше с отворени очи.

Хари каза:

— Как е старият Джордж, още ли е същата скръндза? Как само пищеше, когато се налагаше да се раздели с половин пени от джобните си пари.

Лидия го прекъсна.

— Джордж е в парламента. Представител е за Уестрингъм.

— Не може да бъде. Той в парламента? Божичко, не мога да повярвам!

Хари отметна глава и се разсмя.

Смехът му беше гръмогласен и прозвуча неовладяно и грубо в ограниченото пространство на стаята. Пилар зяпна, а Лидия се дръпна назад.

Изведнаж, сякаш усетил движение зад себе си, Хари спря и рязко се обърна. Не беше чул да влиза някой, но там тихо стоеше Алфред и безмълвно го наблюдаваше със странен израз на лицето.

Хари остана така за миг, после бавно разтегли устни в усмивка и пристъпи леко напред.

— Господи — каза той. — Това бил Алфред.

Алфред кимна.

— Здравей, Хари.

Те стояха втренчени един в друг. Лидия затаи дъх, като си помисли: „Каква нелепост! Гледат се като две кучета“

Очите на Пилар се разшириха още повече, а наум тя си каза: „Колко глупаво изглеждат застанали така… Защо не се прегърнат? Е, разбира се, че англичаните не правят така, но можеха поне да кажат нещо. Защо само се гледат ?“

Най-сетне Хари наруши мълчанието.

— Е, странно е, че отново съм тук!

— Сигурно е така. Толкова много години откакто се… се изнесе.

Хари пое въздух и прокара пръст по ръба на челюстта си — с този свой обичаен жест изразяваше враждебност.

— Да — каза той, — радвам се, че си дойдох — той направи пауза, за да подчертае важността на думата — у дома .

— Бил съм, предполагам, грешен и порочен човек — каза Симеон Лий.

Облегнал се в креслото си, с издадена напред челюст, той замислено гладеше брадата си. Пред него огънят в камината светете и танцуваше. Пилар седеше отстрани, с малко ветрило от папие-маше в ръка. С него пазеше лицето си от силната топлина или от време на бреме си вееше с кокетно движение на ръката. Симеон я наблюдаваше с удовлетворение.

Той продължи да си говори, по-скоро на себе си, отколкото на нея. Просто присъствието й го стимулираше.

— Да — каза той, — бях голям грешник. Какво ще кажеш за това, Пилар?

Тя сви рамене и отвърна:

— Всички мъже са грешници. Така казват сестрите в манастира. Затова човек трябва да се моли за тях.

— Само че аз съм бил по-голям грешник от другите — засмя се Симеон. — И не съжалявам за това, изобщо не съжалявам. Забавлявал съм се по всяко време. Казват, че хората търсели покаяние с възрастта. Това са глупости! Аз не се разкайвам. И ти казвам, опитал съм почти всичко, всички известни стари грехове. Мамил съм, крал съм, лъгал съм… божичко, вярно е! И жени, боже господи, винаги жени! Преди няколко дни чух за някакъв арабски шейх, който имал лична гвардия от четиридесет младежи на една възраст, всички негови синове. Няма шега, четиридесет! Не знам за четиридесет, но мисля, че и моята гвардия няма да е по-малка, ако хукна да ги събирам тия нехранимайковци. Какво ще кажеш за това, а, Пилар? Шокирана ли си?

Пилар гледаше неподвижно.

— Защо да бъда шокирана? Мъжете винаги желаят жените. Баща ми също. Ето защо жените са често нещастни и ходят на църква да се молят.