Филип Джиан - Проклета въртележка

Сграбчих го за косата. Оня изрева като магаре, откъснах го от обятията й, а той се търкулна на тревата. Не оставих време на Глория да се опомни, сграбчих я за китката. Стрелнах я с черните си очи, обкръжени от червени клепачи.

— Ама ти почти си премръзнала! — изревах аз.

Тя продължаваше да диша на пресекулки, само допреди малко онзи я галеше. Знаех обаче, че от това нямаше да умре, ни най-малко. Тя ме наруга през зъби и отблъсна ръката ми. Насмалко не се пльоснах, след като се подхлъзнах на туфа трева.

— Е, не! — просъска тя. — Това вече не е за вярване!

— Хич не се опитвай да разбереш… И не ме карай да ти го обяснявам!

— Ама това е върхът!… Остави ме на мира!

Не бях дотам пиян, та да не забележа, че оня се беше изправил с разкривено от злоба лице и нямаше намерение да си ходи. Разбирах го и не го упреквах. Протегнах ръка към него, за да го накарам да остане на мястото си.

— Не се набърквай, където не ти е работа! — казах.

— Изчезвай оттук!

— Ей, пич, що си мисля, че ти трябва да се чупиш! — рече ми оня.

Днес нещата се развиваха главоломно и пред мен стоеше момък в разцвета на силите си, напълно излязъл от пубертета и твърдо решен да не ми отстъпва. Ако му отпуснехме края, оня скоро щеше да ме помете, но аз стъпих здраво на краката си, всеки от които бе налят с двадесетгодишен опит. Глория обаче ми се нахвърли и за малко да отнеса един юмрук по мутрата, ако не се бях отдръпнал навреме. От очите й, как да се изразя, искреше сдържана злоба.

— Жалък тъпанар! — крещеше тя. — Кой те би по главата, бе?

Улових една от размаханите й ръце. Щях да си доставя удоволствието да й нанеса една от плесниците, които отдавна си просеше, когато усетих силна болка в лявото ухо. Побеснях! Пуснах Глория, стенейки, и се нахвърлих върху оня тъпанар. Сега главата ми бе прегряла, сякаш бе увита във влажен памук, алкохолът ме възпламеняваше, а сърцето засега се държеше. Сграбчих го за ризата, опитах се да го повдигна, но платът се скъса, копчетата се разхвърчаха, подобно на пръски от черен фонтан. Оня нададе странен вой, като да му бях откъснал парче кожа, а не беше така. Чувал бях, че тези ризки били скъпички. Младежът замахна с десния. Аз го избегнах. Нямах пари да си купувам такива ризи, поне засега, затова я раздрах без особено вълнение. Плонжирах в краката му.

Странното е, че оня си остана прав, а аз вече бях на земята. Това е то проблемът с алкохола: много мерак, а тялото не слуша. Чувах Глория да крещи: „Остави ме на мира! Разбра ли ме?“ Оня ме ритна в ръката. Аз се търколих към един храст. Леко ми се зави свят, но се изправих. Работата съвсем се закучи.

— Кажи му да се разкара! — рекох на Глория. — Казвам ти го с добро.

Три крачки и тя се нахвърли върху ми. Едва успявах да удържам ръцете й. Беше побесняла и ме разкъсваше с поглед.

— Кой те кара да ме надзираваш! — просъска тя. — Мислиш ли, че един не ми стига? Трябва ли да искам разрешение от теб, за да се забавлявам?

За късмет успях да я отблъсна тъкмо навреме, защото другият отново ми налетя. Видях юмрука му, който се плъзна по скулата ми като огнен език. В устрема си оня ме улесни, защото сам се надяна на коляното ми и нещата свършиха дотук. Когато ме питат какво мисля за двадесетгодишните, отговарям, че не им липсва дързост. Когато става въпрос за момичетата, бързам да премина на следващия въпрос.

Никога не съм претендирал, че познавам жените по-добре от кой да е друг. Впрочем очаквах Глория да коленичи до младежа, който се гърчеше на тревата и да покрие лицето му с целувки. Вместо това тя гледаше мен. Изглеждаше съвършено спокойна, просто приглаждаше косата си с разперени пръсти, леко отпусната в ханша. Не знам дали е само мое впечатление, но не съм срещал под път и над път момичета, които да свалят гарда хей така. Затова напразно ме търсят за подписки в полза на еманципацията на жените, по моему те и така си я завоюват сами. С върха на пръстите си докоснах онова място на лицето си, което започваше да се подува. Оня успя някак да застане на четири крака, без Глория да го удостои с поглед. Тя беше заета с превръщането на тялото си в светлина или нещо подобно и не ме изпускаше из очи. Избухнах в нервен смях, за да й покажа, че може да спре дотук с експериментите. Поне петстотин пъти бях писал, че човек не може да има всичко в живота и имах собствено виждане за нещата.

Сега, когато битката беше приключила, започнах да клокоча вътрешно от ужасна ярост. Когато си пил, е добре да избягваш прекомерното движение, защото алкохолът циркулира по-бързо във вените и ми се налагаше едновременно да овладявам яростта си и да бдя над равновесието си. Разбира се, тя навярно си въобразяваше, че съм се сбил заради нея, да, бях почти сигурен. Момичетата не си задават много въпроси, доверяват се на привидностите и вие се изтъпанчвате пред тях като някой задъхан и разрошен глупак, а всички доказателства са във ваш ущърб. Да се поболееш направо. Както беше тръгнала, можех да се обзаложа, че скоро щеше да ми се усмихне. Държах да си го спестя. Приближих се до нея стиснал зъби, за да не я ухапя. Тогава тя разбра, че нещо не бе съвсем в ред, защото сведе очи. Младежът се опита да се надигне, като се подпираше на едно дърво, но отново се свлече на коленете си. Сграбчих Глория за едната ръка.