Агата Кристи - Седемте циферблата

Бъндъл кимна. Познаваше добре Джордж Ломакс, несменяем заместник-министър на външните работи на Негово Величество, избягван от мнозина, тъй като имаше непоносимия навик и в лични разговори да цитира пасажи от своите речи. Беше с изпъкнали очи и сред доста хора, в това число и Бил Евърсли, се радваше на прякора Умника.

— Умника прояви ли интерес към смъртта на Джералд Уейд?

— Не съм чувал. Може и да е проявил, разбира се.

Бъндъл замълча. Бе насочила цялото си внимание към това да възпроизведе дума по дума писмото, което бе препратила на Лорен Уейд. В същото време се опитваше и си представи момичето, към което Джери Уейд очевидно бе изпитвал силни чувства. Как ли изглеждаше? Колкото повече се замисляше върху този въпрос, толкова по-необичайно й се виждаше писмото като послание на брат до сестра.

— Какво ми каза, татко? Че онова момиче се пада сестра на Джери по бащина линия, така ли? — попита внезапно тя.

— Всъщност изобщо не му е сестра.

— Но фамилното й име е Уейд, нали?

— Не съвсем. Тя не е дъщеря на стария Уейд. Както обясних, майка й, която забягна с него, беше омъжена за един изпечен нехранимайко. Съдът даде детето на бащата, но той не се възползва от това си право. Старият Уейд много се привърза към него и настоя да му даде името си.

— Ясно — каза Бъндъл. — Сега вече ми е ясно.

— Какво ти е ясно?

— Нещо, което ме озадачи в писмото: начинът, по който то бе написано.

— Май е доста хубава — рече лорд Кейтърам. — Поне така говорят.

Бъндъл се качи замислено по стълбището. Трябваше да направи няколко неща. Първо трябваше да открие този Джими Тесиджър. Може би щеше да й помогне Бил. Рони Деврьо също му бе приятел. Щом Джими Тесиджър бе приятел на Рони, нищо чудно Бил също да го познаваше. Трябваше да намери и момичето, Лорен Уейд. Възможно бе то да хвърли някаква светлина върху Седемте циферблата. Очевидно Джери Уейд бе споделил нещо. В молбата му Лорен да забрави какво й е казал имаше нещо злокобно.

Не бе трудно да се открие Бил. На следващата сутрин Бъндъл отиде с автомобил до града, този път без произшествия, и му позвъни по телефона. На Бил му стана приятно и я покани последователно на обяд, чай, вечеря и танци. Бъндъл отклони всички предложения.

— Нямам нищо против да се срещнем след един-два дни, Бил. Сега ти се обаждам по работа.

— Значи ще ме занимаваш със скучни неща.

— Работата е всичко друго, но не и скучна. Познаваш ли човек на име Джими Тесиджър?

— Разбира се. И ти го познаваш.

— Не го познавам.

— Няма начин да не го познаваш. Всички познават стария Джими.

— Е, аз не съм от всичките.

— Не се ли сещаш? Едно момче с румено лице. На пръв поглед ще го помислиш за глупак, но е не по-малко умен от мен.

— Наистина ли? Сигурно главата много му тежи.

— На подбив ли ме взимаш?

— Правя плахи опити. С какво се занимава Джими Тесиджър?

— В какъв смисъл?

— Ти какво, да не би, след като започна работа във Форин Офис, да забрави родния си език?

— Сега те разбрах. Питаш дали се числи на служба. Не, гледа си живота. За какво му е да работи?

— Значи парите му са повече от ума.

— Не бих се изразил така. Просто исках да кажа, че е по-умен, отколкото изглежда.

Бъндъл не отговори веднага. Съмненията й се засилиха. Един богат безделник не й се виждаше надежден съюзник. И все пак, преди да умре, онзи човек бе изрекъл тъкмо неговото име. Гласът на Бил продължаваше да се лее от слушалката.

— Рони Деврьо открай време има много високо мнение за него. Не може да не познаваш Рони Деврьо. Тесиджър е най-добрият му приятел.

— Рони…

Бъндъл се подвоуми. Очевидно Бил не знаеше за смъртта на Рони. Младата жена изведнъж съобрази, че колкото и да е странно, утринните вестници не са писали нищо за трагедията. Такива сензационни вести никога не се пропускаха от журналистите. Обяснението можеше да бъде само едно: че от някакви свои си съображения полицията е решила засега да потули историята.

Бил продължаваше да говори.

— Не съм виждал Рони от сто години, всъщност от онази неделя, когато гостувахме у вас… и когато умря клетият Джери Уейд. — Той замълча, сетне продължи: — Много неприятна работа. Сигурно вече си научила. На телефона ли си Бъндъл?

— А къде да съм?

— Питам те, защото нещо мълчиш. Стори ми се, че си затворила.

— Не, не. Просто си мислех.

Дали да каже на Бил, че и Рони е мъртъв? По-добре не, не вървеше такива неща да се съобщават по телефона. Скоро обаче трябваше да се срещне с Бил. Много скоро. А дотогава…