Агата Кристи - Седемте циферблата

— Я да чуем — насърчи го Бъндъл.

— Стана в деня, когато почина Джери Уейд. С Рони взехме кола и се отправихме към вас. — Той кимна към Лорен. — Да ти съобщим новината. В автомобила Рони започна да ми разправя нещо. По-скоро искаше да ми го разкаже, но сетне заяви, че е обещал да го пази в тайна.

— Обещал е да го пази в тайна — повтори замислено Лорен.

— Така се изрази. Аз, разбира се, не настоях. Видя ми се обаче странен, много странен. Сякаш подозираше, че някой играе някаква мръсна игра. Дори предположих, че ще го сподели с лекаря. Той обаче не му каза нищо и тогава реших, че съм се излъгал. Пък и имаше доказателства, всичко изглеждаше от ясно по-ясно.

— Но смятате, че Рони е подозираш нещо, така ли? — попита Бъндъл.

Младежът кимна.

— Сега и на мен започва да ми се струва, че има нещо гнило — каза той. — Всъщност оттогава не сме се виждали с Рони. Допускам, че е решил сам да разследва смъртта на Джери и да разбере каква е истината. Нещо повече, открил я е. И заради това са го застреляли. Опитал се е да ме предупреди, но не е могъл да съобщи нищо повече от тези две думи.

— Седемте циферблата — каза Бъндъл и потрепери.

— Седемте циферблата — повтори мрачно Джими. — Е, поне има за какво да се хванем.

Бъндъл се обърна към Лорен.

— Тъкмо бяхте започнали…

— А, да! Първо да обясня за писмото. — Лорен се обърна към Джими. — Джери е оставил писмо за мен. Лейди Айлийн…

— Бъндъл.

— Бъндъл го е открила.

Лорен обясни набързо как точно е станало. Джими слушаше с голям интерес. За пръв път чуваше, че съществува такова писмо. Лорен го извади от чантата си и му го подаде. Той го прочете и я погледна.

— Точно тук би могла да ни помогнеш. Какво те е молил Джери да забравиш?

Лорен присви вежди.

— Сега ми е трудно да си спомня. Веднъж отворих по погрешка едно писмо за Джери. Бе написано върху евтина хартия, това си го спомням добре, и с много неграмотен почерк. Адресът на подателя бе в квартал „Седемте циферблата“. Едва след като го отворих, разбрах, че не е за мен, и го върнах в плика, без да го чета.

— Сигурна ли си? — попита много предпазливо Джими.

Лорен за пръв път се засмя.

— Знам какво мислиш. Да, жените наистина са любопитни. Работата е там, че писмото дори не ми се видя интересно. Беше нещо като списък с имена и дати.

— Имена и дати — повтори Джими замислено.

— Джери не ми се разсърди — продължи Лорен. — Засмя се и ме попита дали съм чувала за мафията. После рече, че би било много странно, ако организация като мафията се появи и в Англия, понеже англичаните не си падали по тайните сдружения. Каза ми, че нашенските престъпници нямат развито въображение.

Домакинът подсвирна от удивление.

— Започвам да разбирам. В „Седемте циферблата“ сигурно е щабът на някаква тайна организация. Както ти е писал, в началото си е мислел, че е някаква шега, но после се е оказало, че не е така. Още нещо ми прави впечатление — настойчивата му молба да забравиш за случилото се. За нея може да има само една причина — решил е, че ако тази организация заподозре, че си в течение на нейната дейност, животът ти би могъл да бъде застрашен. Осъзнал е опасността и се е разтревожил за теб. — Джери замълча, сетне продължи: — Нищо чудно да бъдем застрашени всички, ако се заемем с тази история.

— Ако се заемем ли? — възкликна възмутено Бъндъл.

— Говоря за вас двете. С мен нещата стоят иначе, аз бях стар приятел на Рони. — Джими погледна Бъндъл. — Вие вече свършихте своята работа. Предадохте ми неговите думи. За Бога, и вие, и Лорен не се занимавайте повече с това.

Бъндъл погледна въпросително другото момиче. За себе си вече бе взела решение, но не се издаде. Не й се искаше да въвлича Лорен Уейд в едно опасно начинание.

Ала върху дребното личице на Лорен вече се бе изписало възмущение.

— Какво! Нима допускаш и за миг, че ще стоя встрани от тази история, след като убиха скъпия ми Джери? Джери, най-обичливия човек, най-добрия брат на света! Единствения човек, когото си имах на този свят!

Джими се изкашля неловко. Помисли си, че Лорен е великолепна, наистина великолепна.

— Знаеш ли — поде той, — не дрънкай такива глупости! Че си останала сама на този свят и така нататък. Имаш много приятели, които само ще се радват да направят нещо за теб. Ясно ли ти е?

На Лорен сигурно й бе ясно, защото внезапно поруменя и заговори по-нервно:

— Значи се разбрахме. Ще помагам, никой не може да ми попречи.

— И аз, естествено ще участвам — рече Бъндъл.