Агата Кристи - Седемте циферблата

— А сега кротувайте тук. Искам първо да се уверя, че не може да се помогне с нищо на клетника. После ще се върна да поговорим.

На Бъндъл й се стори, че лекарят се бави много. Изминаха пет, сетне десет минути, четвърт час, двайсет минути. Този доктор нямаше ли да се върне най-сетне?

Вратата се отвори и доктор Касъл се появи отново. Бъндъл забеляза веднага, че изразът му се е променил. Лекарят бе по-мрачен и някак си нащрек. Върху лицето му се четеше още нещо, май потискана възбуда.

— Е, млада госпожице — поде докторът, — хайде да се опитаме да изясним нещата. Твърдите, че сте блъснали човека. Обяснете ми как точно стана злополуката.

Бъндъл обясни най-подробно случилото се. Лекарят я слушаше внимателно.

— Значи колата не го е прегазила.

— Не. Даже първоначално останах с чувството, че не съм го докоснала.

— Казвате, че се е олюлявал?

— Да. Помислих си, че е пиян.

— И е излязъл откъм живия плет.

— Да. Стори ми се, че там има врата. Да, сигурно е излязъл от нея.

Лекарят кимна с разбиране, след това се облегна на стола и намести пенснето си.

— Изобщо не се съмнявам — каза той, — че карате лудешката и някой ден ще прегазите някой клетник. Този път обаче не сте го направили.

— Но…

— Колата дори не го е докоснала. Човекът е бил застрелян .

Бъндъл го погледна изумено. Много бавно светът, който през последните четирийсет и пет минути се бе обърнал с главата надолу, зае нормалното си положение. Младата жена проговори едва след две минути, през които обаче успя отново да се превърне от паникьосано момиче в самата себе си. Възвърна си хладнокръвието, деловитостта и разсъдливостта.

— Как така е бил застрелян? — попита тя.

— Не знам как — отвърна сухо лекарят, — но е бил застрелян. С куршум от карабина. Кръвоизливът е вътрешен, затова не сте забелязали нищо.

Бъндъл кимна.

— Въпросът е кой го е убил — продължи докторът — Никого ли не видяхте?

Момичето поклати глава.

— Много странно — каза лекарят. — Ако е било нещастен случай, логично е човекът, който го е улучил, да му се притече на помощ. Освен ако не е разбрал какво е сторил.

— Наоколо нямаше хора. Най-малкото на пътя.

— Според мен горкото момче е бягало — допълни доктор Касъл, — куршумът го е уцелил тъкмо когато човекът е минавал през вратата и затова, щом е излязъл на шосето, вече се е олюлявал. Не чухте ли изстрел?

Бъндъл поклати глава.

— Всъщност няма как да чуя от шума на двигателя — поясни тя.

— Да, така е. Мъжът успя ли да каже нещо, преди да умре?

— Смутолеви няколко думи.

— Изрече ли нещо, което да хвърли светлина върху трагедията?

— Не. Искаше да предам нещо — не разбрах какво — на един негов приятел. А, да, спомена и Седемте циферблата.

— Странно — учуди се доктор Касъл. — Ако съдим по вида му, изглежда малко вероятно да живее в този квартал. Може би оттам е човекът, който го е нападнал. Всъщност няма какво да се занимаваме с това. Оставете всичко на мен. Ще имам грижата да се свържа с полицията. Разбира се, трябва да ми дадете името и адреса си, тъй като полицията непременно ще иска да ви разпита. Всъщност я по-добре елате с мен в участъка. Иначе току-виж ме обвинят, задето не съм ви задържал.

Отидоха в участъка с колата на Бъндъл. Полицейският инспектор бе флегматичен човек. Донякъде се смути от името и адреса на Бъндъл, когато тя му ги съобщи, и най-старателно записа показанията й.

— Това сто на сто са момчетиите, дето си играят на стрелба — каза той. — Само тези глупави и жестоки хлапета са. Стрелят по птици, без да се замислят дали от другата страна на живия плет няма човек.

Лекарят не намираше обяснението за правдоподобно. Не каза нищо обаче, тъй като отсъди, че скоро случаят ще попадне в по-опитни ръце, така че не си струваше да излага своите възражения.

— Как се казва покойникът? — попита сержантът, навлажнявайки молива.

— Носеше със себе си бележник. Изглежда, се казва Роналд Деврьо и живее някъде в Олбъни.

Бъндъл смръщи вежди. Името Роналд Деврьо й говореше нещо. Бе сигурна, че вече го е чувала някъде.

Сети се някъде чак след като бе изминала половината път до Чимнис. Ами да! Та това бе Рони Деврьо. Приятел в колега на Бил във Форин Офис. Точно така, бяха приятели с Бил. И с Джералд Уейд.

Бъндъл едва не се блъсна в живия плет, когато осъзна този факт. Първо Джералд Уейд, а сега и Рони Деврьо. Не бе изключено Джери Уейд да е умрял от естествена смърт или от небрежност. Смъртта на Рони Деврьо обаче можеше да има само едно, далеч по-зловещо обяснение.