Мими Лат - Адвокати и престъпници

— По-добре, благодаря. — Клепачите на Рита потрепнаха, на лицето й се появи подобие на усмивка. — Много съм ви признателна, че оправихте онази бъркотия със социалната осигуровка…

— Радвам се, че успях да свърша работа — топло й се усмихна Кейт и продължи по коридора към кабинета на Чарлс. Надникна през открехнатата врата на просторния ъглов апартамент и го видя зад бюрото. Говореше по телефона, но й махна да влезе. Веднага след това натисна бутона за заключване.

Обсъжда политиката просто за разнообразие, рече си Кейт, неволно доловила няколко реплики. Очите й пробягаха из просторното помещение и се спряха на снимките, окачени над кожения диван: Чарлс, долепил глава с Теди Кенеди; Чарлс между президента на Съединените щати и Първата дама; Чарлс редом с губернатора на Калифорния Нед Брандън и сенатора Пат Хардин… И накрая онази, която най-много допадаше на Кейт: Чарлс и усмихнатата Сали Фийлд се държат за ръце и позират на фотографите.

После, въпреки волята й, очите й се насочиха към снимката върху шкафа за документи, на която Чарлс (доста по-млад) се усмихваше в компанията на семейството си. Сърцето й бе пронизано от чувство за вина, макар че синът и дъщеря му отдавна вече бяха в колеж, далеч от семейното гнездо.

Сякаш прочел мислите й, Чарлс сложи длан върху мембраната и прошепна:

— Вината не е твоя: Този брак не успя да донесе щастие на никого…

Кейт се усмихна на проницателността му. Очите й проследиха движенията на силната му ръка, която продължи да си води записки във връзка с телефонния разговор, тялото й отново усети ласките на тази ръка от предишната нощ. Споменът предизвика тръпка на удоволствие, която бавно се разля по гърба й.

Направи усилие да се концентрира върху непосредствените неща, които я заобикаляха. Подредбата на този кабинет й напомни за строгата йерархия, на която се подчиняваше всичко в „Манинг & Андерсън“. На върха на пирамидата се намираха съдружниците, един от които беше Чарлс. По правило това бяха най-опитните юристи, отговорни за всички управленски решения. Те носеха основните рискове на деловите начинания на фирмата, те получаваха и дивидентите от тях. В качеството си на съдружник Чарлс разполагаше не само с този ъглов кабинет, но и с гарантиран годишен доход от един милион долара.

След съдружниците в пирамидата се нареждаха деловите партньори. Обикновено те бяха по-млади юристи, като самата Кейт, които получаваха щедра заплата по щат и хранеха надежди за бъдещо съдружие. Местата обаче се освобождаваха рядко. Всички знаеха, че тази година ще се оваканти едно-единствено място сред съдружниците на фирмата, за него имаха намерение да се борят както Кейт, така и Лорин Кънингам.

— Имам страхотни новини — рече Чарлс, най-сетне приключил с телефонния разговор. — Губернаторът реши да подкрепи предложението на Джеймс за издигане на твоята кандидатура на предстоящите избори за областен прокурор.

— О, Чарлс, това е великолепно!

— Мисля, че имаш основание да бъдеш доволна — усмихна се Чарлс. — Плюс това, освен личната си финансова подкрепа за кампанията, Джеймс обеща да набере допълнителни средства сред близките си приятели.

— Не мога да повярвам! — прошепна Кейт, усетила как главата й се замайва от добрите новини. — Колелото най-сетне се завъртя!

Върху загорялото лице на Чарлс се разля широка усмивка. В този момент изглеждаше изненадващо млад за своите четиридесет и пет години.

— Заслужаваш това, скъпа. Работи за него дълго и упорито… — Стана, заобиколи бюрото и я стисна в прегръдката си. — Радвам се за теб.

После, предпазлив както винаги, той я пусна и се върна на мястото си.

— Някой може да ни види…

Тя кимна и мълчаливо преглътна неудоволствието си. Как можа да изпадне в незавидната роля на „другата жена“? В началото на връзката им Кейт отказваше близост, въпреки наличието на безспорно привличане между двамата. Но в крайна сметка отстъпи, просто защото никой от двамата не беше в състояние да устои на чувствата си.

За него тази връзка също носеше рискове, Кейт прекрасно знаеше това. Той трябваше да я държи в дълбока тайна от Франклин Манинг, който не само беше старши съдружник във фирмата, но и негов тъст.

— Казаха ли кога ще обявят публично своите предпочитания? — попита Кейт, най-сетне успяла да прогони неприятното чувство от душата си.

— Веднага след като станеш партньор във фирмата.

— Ти си убеден, че ще бъда достоен партньор, нали? — в гласа й прозвуча открито предизвикателство.