Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Ох, дано да е там! — прошепна тя. — Дано да е там, Господи!

Спря в подножието на малко възвишение и натисна бутона на дистанционното управление, което извади от джоба си. Порталът безшумно се отвори. Сандра излезе от имението, сви наляво и сърцето й пропусна един такт. До тротоара, далеч от уличното осветление, беше паркирана кола. Тя забърза към нея.

Вратичката се отвори, от мястото на шофьора изскочи висок млад мъж и се втурна към нея със светнало лице.

— О, Томи! — простена тя и се отпусна в прегръдката му. — Ти дойде, Томи!

Младежът я целуна и побърза да я вкара в колата. Скочи до нея, стисна я в прегръдките си, зарови лице в копринената й коса и започна да целува шията и ушите й.

Усетила натиска на младото му тяло, Сандра простена и се отпусна.

Той се отдръпна, обожанието в погледа му се смени от стресната загриженост.

— Окото ти! Какво е станало с окото ти?

— Нищо — отвърна тя, прикри с ръка лицето си и започна да се отдръпва.

Той отмести пръстите й и нежно опипа подутината на скулата.

— Той ли го направи?

Тя само сви рамене и се извърна. Нямаше желание да обсъжда въпроса.

— Мамка му! — избухна Томи. — Напусни го, Сандра! Аз те обичам и ще се грижа за теб! Чуваш ли?

— Не мога.

— Защо? Заради проклетите пари?

— Не, не е за това… Заради Джими.

— Ти си неговата майка. Всеки съдия ще го присъди на теб.

— Едва ли, особено когато един влиятелен човек му е помогнал да получи поста си…

— Не може да няма някой, който е независим от него…

— Той познава всеки съдия в този щат.

— Но нали сме свободна страна?

Тя упорито тръсна глава.

— Неговите пари променят нещата. Ако поискам развод, той с положителност ще ми отнеме детето.

— Господи! — простена Томи и зарови лице в дланите си. — Бих могъл да убия този мръсник!

Уличното осветление се включи точно когато Кейт зави към Сенчъри сити — комплекса от ултрамодерни небостъргачи, издигнат преди години от могъщата филмова къща „Туенти сенчъри фокс“. Остави колата в подземния гараж на Парк тауър, преметна през рамо чантичката си, стисна куфарчето в ръка и хукна към асансьора. Успя да се промъкне вътре, миг преди вратите да се затворят.

Приглади копринената блузка, която носеше под строгото раирано костюмче, в следващия миг обонянието й долови аромата на познат мъжки одеколон. Чарлс? Огледа се с очакване, очите й срещнаха погледа на висок рус мъж, изправен в дъното на кабината. Задържа ги храбро върху лицето на непознатия, сякаш искаше да каже: „Гледай колкото си искаш, това съм аз: млада и самоуверена делова жена“.

Асансьорът спря на 26-ия етаж, вратите се отвориха към просторната приемна на „Манинг & Андерсън“, която заемаше двете последни нива на небостъргача. Безупречно излъсканият паркет и остъклените стени влизаха в ярък контраст с ориенталските килими, кожените мебели и произведенията на съвременното изкуство, разпръснати с артистична небрежност навсякъде. В гърдите на Кейт отново се появи чувството на радостна възбуда, което неизменно я обземаше при мисълта, че е част от тази солидна и могъща юридическа фирма.

Спря да погледне гирляндите ярки светлини, които маркираха централната частна Лос Анджелис. Панорамата ни започва да прилича на Ню Йорк, рече си тя. През деня гледката от офиса беше великолепна — погледът стигаше до сочната зеленина на Западен Лос Анджелис и плажовете отвъд нея, а при ясно време — дори до остров Каталина. Нощем небето над международното летище се изпълваше с мигащите светлинки на излитащи и кацащи самолети, на север се очертаваха хълмистите поляни на местния кънтри клуб и Холивудските възвишения.

— Тук ли е още Чарлс? — извърна се Кейт към нощната администраторка.

— Да, госпожице Александър — отвърна момичето и посочи към вратата вдясно от себе си.

Кейт прекоси празната приемна и почти се сблъска със слаба жена, чието ястребово лице беше украсено с многодиоптрови очила. Рита пак е останала да провери състоянието на работните места, усмихна се в себе си тя. Така и не успя да свикне с действията на офис мениджъра, но въпреки това ги приемаше безпрекословно. Временната работа като секретарка в адвокатска кантора я беше научила, че всичко върху бюрото на юриста трябва да е в идеален ред, готово за утрешния ден.

— Добър вечер, госпожице Александър.

— Здравей, Рита — любезно се усмихна Кейт. Вече от доста време напразно се опитваше да накара тази жена да я нарича по име, най-вече защото годините й са поне два пъти повече от нейните собствени тридесет и две. — Как е майка ти?