Мими Лат - Адвокати и престъпници

— А мухата трябва да съм аз — усмихна се Кейт.

— Като нищо, особено ако не внимаваш — предупреди я той. — През следващите месеци трябва да си на висота, иначе нашата южняшка красавица като нищо ще те изпревари. Тя отдавна е свикнала да получава всичко, което пожелае…

— Тоя път няма да стане — поклати глава Кейт, извърна се по посока на Лорин и добави: — Идваш ли?

— Върви, по-късно ще се присъединя към теб.

Кейт закрачи през залата, усещайки очите на Чарлс върху гърба си.

— Кейт! — извика с гърления си южняшки глас Лорин. — Каква прекрасна бяла тафта! — После пръстите й с кървавочервен маникюр се плъзнаха по собствената й дреха. — А какво ще кажеш за моята?

— Красива е — отвърна Кейт, безпогрешно разпознала произведението на „Диор“ за няколко хиляди долара. Какво ли е чувството да притежаваш оригинал на подобна фирма, ушит специално за теб, запита се тя. Прилепнала към винаги загорялата кожа на Лорин, черната материя подчертаваше блясъка на синьо-зелените й очи, а сиянието на брилянтните обици и колие вършеха останалото.

Като младши партньори в „Манинг & Андерсън“ двете печелеха добри пари, но Кейт знаеше отлично, че Лорин не купува от заплатата си маркови дрехи и скъпи бижута. Баща й беше един от най-богатите хора в Тексас, освен това обичаше да засипва единствената си дъщеря със скъпи подаръци.

— Чух името ти от устата на някои хора — пропя Лорин. — Споменават го във връзка с кандидатурата…

— Просто опипвам почвата — равнодушно отвърна Кейт.

Лорин сбърчи чипото си носле, очите й се разшириха.

— Колко вълнуващо!

— Така е — кимна Кейт, игнорирайки иронията в гласа на приятелката си. Беше твърдо решена да не си разваля настроението.

Двете се бяха запознали в юридическия факултет. Станаха приятелки, но в отношенията им винаги присъстваше известна доза съперничество. Предимно за оценки и място в курса, за онези неща, които влизат в досието на всеки студент. После Кейт получи място в областната прокуратура, пътищата им се разделиха. Съперничеството се появи с нова сила, когато тя подаде молба за работа в „Манинг & Андерсън“ — кантората, в която Лорин вече имаше четири години стаж. Кейт знаеше какво мисли приятелката й — в адвокатска кантора с подобен престиж могат да работят единствено хора с нейните връзки и обществено положение. Докато самата Кейт завърши със стипендия и беше подложена на всички лишения и несгоди на студентския живот. Конфликтът между двете се задълбочи особено много, след като се озоваха на една и съща работа.

Чарлс се присъедини към тях и вниманието на Лорин се прехвърли изцяло върху него. Приведена напред по начин, който разкриваше част от тайните на деколтето й, тя попита с преднамерено гърлен шепот:

— Къде е Ан?

— Замина.

— О, така ли? Моля те, предай й моите поздрави, когато я видиш… Но междувременно можем да потанцуваме, нали? Ти си сам, аз съм сама…

Червеникавата коса на Лорин се отметна назад, клепачите се спуснаха над предизвикателно проблясващите очи.

Чарлс направи опит да скрие раздразнението си.

— Ще ни извиниш, нали? — обърна се към Кейт той, после поведе Лорин към дансинга. Оркестърът свиреше „Жената скитница“.

Кейт усмихнато кимна с глава, но вътре в себе си съвсем не беше очарована от безцеремонното поведение на Лорин. Разбира се, нямаше намерение да даде воля на ревността си.

Все още беше рано да демонстрира своята близост с Чарлс, това с нищо не би допринесло за кариерата й.

На излизане от тоалетната, където беше отскочила да провери грима си, Кейт забеляза как един висок и очевидно напрегнат мъж с дълга медноруса коса придърпва настрана Джеймс д’Арси. Изправени под извивката на стълбите, двамата не можеха да я видят, но тя получи възможност да чуе репликите, които си размениха.

— Защо ме избягваш, Джеймс? — сърдито попита русокосият. — От няколко дни се опитвам да те открия!

— Бях зает, Тео — хладно отвърна Д’Арси. — Какво има пак?

— Имам нова оферта за фондацията Д’Арси.

— Която със сигурност е още по-шантава от предишните, нали? — изсмя се саркастично Д’Арси.

— Не бързай със заключенията! Няколко независими експерти я намират удачна по отношение на младите таланти, които…

— Скъпи братко! — прекъсна го с категоричен тон Джеймс. — Сигурен съм, че и тази твоя идея е недомислена като всички предишни. На кого му пука за шибаните млади таланти?

— Но аз имам право на глас, когато става въпрос за изразходването на семейните фондове! — сопнато отвърна Тео.