Мими Лат - Адвокати и престъпници

Губернаторът Брандън енергично разтърси ръката на Кейт, а Д’Арси дари с приятелско потупване по гърба.

— Кейт има някои идеи за подобряване на юридическата ни система — започна без заобиколки Джеймс. — Ако й се даде шанс, с положителност ще подпали няколко дебели задника… Знаеш какво имам предвид.

Губернаторът я погледна с неприкрит интерес.

— Бих искал да чуя тези идеи. Да поговорим по-късно, искате ли?

— Разбира се — усмихна се тя.

— Много добре, много добре… — Очите на губернатора вече гледаха някъде зад тях. — А, ето го и сенатор Хардин… Моля да ме извините.

— Давай — кимна Джеймс и погледна някак разсеяно часовника си. — Кейт, ще ви оставя за няколко минути… Искам да разбера защо се бави съпругата ми.

— Разбира се — отвърна Кейт и го проследи с очи. Не пропусна да отбележи, че усмивката напусна лицето му още преди да стъпи на извитата мраморна стълба за горния етаж.

— Не забравяй на какво е способен този човек — промърмори Сандра д’Арси, изправена пред позлатеното огледало на безценната си тоалетна масичка в стил „Луи XIV“. — Той има повече власт от Бога!… — До слуха й достигаше шумът от приема долу, но в душата й нямаше никакво желание да се присъедини към Джеймс. Светски хора, политици… Уф! Приятелите на съпруга й бяха страхотно отегчителни. Огънчето на цигарата й светеше ярко в полумрака на стаята, тапицирана в убиторозово и пенливо зелено.

Говореше по телефона. Гласът й беше приглушен и напрегнат, красивото й лице — изкривено в мрачна гримаса.

— Това не са празни приказки… Той може да си позволи каквото…

Вратата на спалнята се отвори и на прага застана съпругът й. Пристъпи крачка напред, затръшна вратата зад гърба си, шишенцата с парфюм върху масичката издрънчаха.

— Защо се бавиш още, по дяволите? Губернаторът и сенатор Хардин отдавна са тук, заедно с половината от проклетия парламент! В такива мигове очаквам моята съпруга да е редом с мен !

Зърнал телефонната слушалка в ръката й, той помръкна и мрачно попита:

— С кого говориш?

— С никой — отвърна Сандра и затвори, без да каже дочуване.

— Защо не слизаш долу?

— Не се чувствам добре, вече ти казах това… — Тя го дари с отегчен поглед и бавно изтръска цигарата си. Пепелта падна върху полираната повърхност на тоалетната масичка.

Д’Арси направи крачка напред, изтръгна цигарата от пръстите й и я размаза в пепелника от уотърфордски кристал. После сграбчи русата й коса и жестоко изви главата й назад.

— Боли! — извика Сандра.

— Предупредих те да правиш каквото ти казвам! — изръмжа той. — След две минути да си долу! Хайде, обличай се! И направи нещо с проклетата си коса!

Блъсна я назад с такава сила, че тялото й удари тоалетната масичка и няколко шишенца с трясък се разбиха на пода.

Тя вдигна глава да го погледне, от светлите й очи струеше омраза.

— Чарлс и губернаторът би трябвало да видят най-добрия си приятел в моменти като този…

— Кучка! — просъска той. — Не злоупотребявай с търпението ми! Точно след две минути те искам долу, облечена и нагласена както подобава!

Изгледа я начумерено и злобно, после се обърна и затръшна вратата зад гърба си.

— Мръсно копеле! — промърмори Сандра и сбърчи нос, усетила острата миризма на разлятия парфюм. — Да пукнеш дано!

Чарлс взе две чаши с шампанско от сребърния поднос и подаде едната на Кейт.

— Успя да впечатлиш Джеймс — отбеляза той.

— Той ли ти го каза? — попита тя и бузите й се зачервиха от вълнение.

— Не е нужно да ми го казва, имам си нос. — Чашите звъннаха. — Ти си на пистата, Кейт.

— Това е чудесно! Цял живот съм мечтала да помагам на хората, да направя света по-добър…

— Знам — намигна Чарлс, после усмивката бавно се отдръпна от лицето му.

— Наистина ценя високо това, което правиш за мен — понижи глас тя.

— Ненапразно ме наричат създател на крале, нали?

От другия край на залата се разнесе висок смях, Кейт неволно насочи погледа си натам.

— Конкуренцията май се забавлява добре — отбеляза тя. Думите й се отнасяха за висока и добре сложена червенокоса красавица в черен тоалет, заобиколена от няколко мъже.

— Може да й сече пипето, но е прекалено агресивна за вкуса ми — рече Чарлс.

Лорин Кънингам отметна глава и отново се разсмя. Около нея трима кавалери са бореха за позиция, зяпнали в устата й. Сякаш усетила погледа на Кейт, тя се обърна и махна с ръка.

— Аха — отбеляза Чарлс. — Паякът примамва мухата…