Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Кой ти каза?

— Татко ни остави…

— Изобщо не си хаби думите по отношение на татко! Съгласно волята му, за всичко отговарям аз. Очевидно не е изпитвал особено доверие в способностите ти…

— Той не е предполагал, че ще ме изолираш напълно…

— Престани да ми губиш времето. Хайде, изчезвай!

— Ще съжаляваш за това, Джеймс! — заплашително изръмжа Тео.

Кейт видя зачервеното лице на русокосия, който изскочи иззад колоната, хвърли й един изненадан поглед и се смеси с тълпата. В съзнанието й изплува всичко, което Чарлс й беше разказал за двамата братя Д’Арси. Джеймс ръководеше целия фамилен бизнес, докато Тео — артистичен и сантиментален, се занимаваше с делата на шикозната си художествена галерия в Бевърли Хилс. Съществуваше и фондацията Д’Арси, която според слуховете съперничеше по филантропия дори на такива известни фондации като тези на Рокфелер и Форд. Защо Джеймс се беше държал така лошо с брат си? В поведението му нямаше дори следа от галантността, която преди броени минути беше проявил към самата нея. Някой се спускаше по стълбите и Кейт вдигна глава. Оказа се млада и изключително красива жена с бледа и полупрозрачна порцеланова кожа под русата коса, стегната в елегантен кок. Беше облечена в разкошен и очевидно много скъп пурпурен халат, който, по мнението на Кейт, не беше особено подходящ за прием като този.

Без да показва признаци на смущение от напрегнатия диалог с брат си, Джеймс я посрещна в подножието на стълбата, целуна я по челото и двамата се насочиха към гостите.

По-млада е от него поне с двадесет и пет години, помисли си Кейт. Изведнъж усети как някой прекарва пръст по голия й гръб, потръпна и се обърна.

— Чарлс! Тъкмо мислех да тръгна да те търся.

— Това е Сандра д’Арси — рече Чарлс и кимна по посока на отдалечаващата се двойка.

— Така и предположих — отговори Кейт. — Много е красива.

— Вярно е, макар че красотата й е прекалено показна. Но има време, ще се научи… От Бейкърсфийлд до имението на Д’Арси пътят е дълъг… — По лицето на Джеймс пробяга неопределена усмивка. — Знаеш ли, президентът предложи на Джеймс министерско кресло. Но той отказа с извинението, че иска да бъде близо до съпругата и детето си. Лично аз обаче мисля, че се е страхувал да въведе млада и неопитна жена като Сандра във висшите кръгове на Вашингтон…

— Може би е така — кимна Кейт. — Но тя едва ли е глупава, след като е забременяла и е успяла да го убеди да сключат брак…

— Тук си права — усмихна се Чарлс. — Детето им е първият и единствен наследник на династията Д’Арси.

— Аха.

Кейт неволно се запита дали Сандра, успяла да пипне един от най-богатите и влиятелни мъже в тази страна, никога не е съжалявала за победата си. Очите й дяволито се спряха върху лицето на Чарлс:

— Как беше танцът с Лорин?

— Искаше да знае какво ще правя след това парти — засмя се той.

— Наистина? — не успя да скрие изненадата си Кейт. — И ти какво й отговори?

— Казах, че вече имам среща с теб.

— Стига де! — тръсна глава тя, на лицето й се появи недоверчива усмивка. — Кажи какво й отговори наистина?

— Отговорих й, че имам щастлив брак.

След като гостите се разотидоха и къщата потъна в тишина, Сандра изтича на пръсти до вратата на спалнята и надникна вътре. Джеймс вече хъркаше с пълна сила.

Премести поглед към вратата на детската стая, после бавно пристъпи натам. Сърцето й неизменно ускоряваше ритъма си, когато гледаше спящия Джими. Той беше най-прекрасното нещо, което беше имала в живота си. Не се безпокой за нищо, Джими, безгласно рече тя, надвесена над спящото дете. Аз винаги ще се грижа за теб, каквото и да се случи…

Джими спеше на една страна. Привела се да целуне топлата му бузка, Сандра долови миризмата на талк и бебешки крем, която се смесваше с дъха му. Устните й леко се плъзнаха по косата му.

Изправи се, хвърли бегъл поглед наоколо и безшумно се насочи към стълбите. Къщата беше тъмна, само в библиотеката светеше. Джеймс имаше навика да оставя включен лампиона на бюрото си. Преди да си тръгнат, хората от фирмата за обслужване бяха почистили и подредили всичко. Ако не бяха купищата цветя, изпълващи с аромата си балната зала и стаите около нея, ако го нямаше белия килим за танци на терасата, едва ли някой можеше да допусне, че само преди час-два тук се е провел разкошен прием със стотици гости.

Сандра влезе в стаичката зад кухненските помещения и изключи алармената инсталация. После отвори вратата и безшумно се плъзна навън. Придърпала реверите на палтото около шията си, тя забързано тръгна по посипаната с чакъл алея. Времето беше студено, от всичко наоколо сякаш се излъчваше пронизваща влага.