Мими Лат - Адвокати и престъпници

Тео се подчини, възвърна част от самообладанието си и се огледа:

— Къде е Джими?

Дочула името на сина си, Сандра вдигна глава.

— Спи — прошепна с несигурен глас тя, после започна да се надига. — Ще ида да го видя…

Напусна помещението без никой от присъстващите да проговори.

— Благодаря, че ме уведоми! — извърна се Диксън и дари Чарлс с презрителен поглед.

— Нямах време — изрази протеста си Чарлс.

Диксън не му обърна внимание, очите му се преместиха върху Кейт.

— Ти пък какво търсиш тук?

Гласът му беше леден, натежал от язвителност.

— Аз я помолих да ме придружи — изпревари отговора й Чарлс.

Кейт изведнъж съжали, че е настояла да дойде тук. Не желаеше да влиза в конфликт с Диксън. Поведението му беше надменно и арогантно, но той си оставаше синът на Франклин и думата му се чуваше навсякъде.

Макар да се отнасяше хладно към нея още от самата й поява в „Манинг & Андерсън“, днес Диксън за пръв път си позволи да бъде откровено груб. Може би наистина ще излезе вярно, че не я харесва, само защото е протеже на Чарлс. Но каквато и да е причината, Кейт не се чувстваше особено комфортно като пряк участник в битката за надмощие между Диксън и Чарлс.

Боуър пристъпи към Тео:

— В състояние ли сте да отговорите на няколко въпроса?

— Разбира се — отвърна вместо него Диксън и се насочи към кожения диван. — Но нека поседнем…

Тео се тръшна на меката тапицерия, скри лице между дланите си, тялото му се разтърси от беззвучни ридания.

Почувствала се неудобно в ролята на външен свидетел, Кейт отстъпи към прозореца и остана там. Снощи случайно дочу част от спора между двамата братя Д’Арси, но сега мъката на Тео изглеждаше съвсем неподправена.

Диксън, който очевидно се почувства господар на положението, вдигна глава и с делови глас попита:

— С какво можем да ви помогнем?

— Бих желал някой да идентифицира трупа — отвърна Боуър.

Кейт забеляза как тялото на Тео потръпна.

Диксън също го забеляза и потупа успокоително рамото на клиента си.

— Аз ще сторя това, детектив — рече той.

— И аз ще дойда — обади се Чарлс.

— Отлично — кимна Боуър, но Кейт остана с впечатлението, че не пропусна да отбележи враждебния поглед на Диксън, насочен към Чарлс.

Детективът извади бележника си и се извърна към Тео:

— Готов ли сте?

Тео пое книжната салфетка от ръцете на Чарлс, избърса очите си и глухо попита:

— Някой уведомил ли е мама и сестра ми?

— Може би — отвърна детектив Боуър. — Госпожа Д’Арси проведе няколко телефонни разговора, но не зная с кого.

— Ще я попитаме, като се върне — обади се Чарлс.

Тео се извърна към полицая:

— Хайде, започвайте…

— Брат ви има ли навика да носи скъпи бижута?

— Да. Златен „Ролекс“ и пръстен с брилянти.

Гласът на Тео беше толкова тих, че Боуър се принуди да се наведе напред.

— А пари? Носеше ли пари в брой?

— Да. По две-три хиляди долара…

Боуър хвърли бърз поглед към партньора си.

— В кредитни карти или в брой? Къде ги държеше?

— Банкнотите държеше във вътрешния си джоб, прищипани със златна щипка — отвърна Тео, докато пръстите му нервно мачкаха салфетката. — А портфейла с кредитните карти носеше в задния си джоб…

Детективът си записа нещо в бележника, а Диксън намръщено попита:

— Липсват ли тези неща?

— Не открихме у него нито пари, нито ценности — кимна Боуър. — Само празен портфейл.

Кейт забеляза как Тео отново потръпна. Как ли се чувства човек, когато изведнъж открие грубата и насилствена смърт на собствения си брат?

— Какво се е случило според вас? — пожела да узнае Диксън.

— В момента сме склонни да приемем версията за въоръжен грабеж — отвърна Боуър.

— Ясно — кимна Диксън. — Къде е прострелян?

— В тила.

Кейт трепна, Тео и Диксън си размениха бързи погледи. Това не отговаряше на версията за въоръжен грабеж. Обикновено бандитите се изправят срещу жертвите си и не ги убиват с изстрел в тила… Какво ли е станало?

В този момент се появи Сандра. Тео вдигна глава и глухо попита:

— Обади ли се на Абигейл и Виктория?

Тя се намръщи, отговорът й прозвуча колебливо и след доста продължителна пауза:

— Не…

— Още няколко въпроса и приключваме — намеси се детектив Боуър, който очевидно си даваше сметка за състоянието на двамата.

На прага се появи красиво момченце в жълта пижама и камионче подмишница. Приликата с майка му беше поразителна. След него в стаята се втурна мургава бавачка с латиноамерикански черти на лицето. Видяло толкова много хора, момченцето объркано се закова на място.