Мими Лат - Адвокати и престъпници

Чарлс се засмя, очите му я гледаха с открито обожание.

— Имам още добри новини — обяви сияещ той.

— Още?

— Да — отметна глава Чарлс. — Точно така. На последното заседание на съдружниците Франклин обяви намерението си да се оттегли.

Дъхът спря в гърлото й.

— Не може да бъде! Кога?

— Незабавно. Веднага след като гласуваме неговия наследник като старши партньор. Кандидатите са двама — Диксън и аз.

Кейт изпусна тежка въздишка.

— Няма от какво да се тревожиш, сигурен съм, че ще бъда аз… После ще се погрижа да получиш мястото на нов партньор.

— Но ти си само зет на Франклин, докато Диксън е негов син — вдигна вежди Кейт. — Повечето от деловите партньори са убедени, че той ще се чувства задължен да прехвърли властта на човек от собствената си кръв… — пропусна да спомене и втората подробност: че повечето делови партньори знаят за обтегнатите отношения между Чарлс и Диксън. Двамата бяха приятели още от студентските години, но сега се бяха превърнали в основни съперници за президентския пост на компанията.

— Франклин ми се доверява — поклати глава Чарлс. — Той прекрасно знае, че ако Диксън стане старши партньор, сливането ни с една от известните нюйоркски адвокатски фирми ще бъде само въпрос на време. Сливане, на което Франклин и аз решително се противопоставяме…

— Дано да си прав — неволно потръпна Кейт. — Диксън никак не ме обича и ако стане старши съдружник, дните ми във фирмата са преброени.

Тя прекрасно знаеше защо не я обича Диксън, но не можеше да го сподели с Чарлс.

— В това едва ли има нещо лично — поклати глава Чарлс. — Диксън не те обича, просто защото аз те доведох във фирмата.

— Така ли мислиш?

— Да. Той ненавижда всичко, което е свързано с мен. Ревнува. Затова не му позволявай да те докопа… — На лицето му отново изплува усмивка. — Стига вече, няма смисъл да се тревожим. Мисля, че имам подкрепата на останалите партньори, а и на най-важните ни клиенти, най-вече на Джеймс д’Арси. Всичко ще бъде наред.

— Надявам се, Чарлс.

— Нали ти обещах? — вдигна вежди той, подчертавайки решителната извивка на брадичката си. Кейт много обичаше да го наблюдава в тази поза. — А сега казвай как мина денят ти в съда…

Някъде в средата на разказа й иззвъня телефонът. Чарлс протегна ръка и натисна бутона, без да вдига слушалката:

— Ало?

— Помощ! Джеймс… Всичко е в кръв… Колата…

— Сандра! — изкрещя Чарлс, а лицето му видимо пребледня. — Какво се е случило?

Кейт ясно долови паниката в гласа на жената, разкъсван от глухи ридания. Обясненията й бяха объркани и неясни.

— Повика ли полицията?

— Не — долетя отчаяният глас.

— Идвам веднага! — извика Чарлс и прекъсна линията.

— Искаш ли помощ? — попита Кейт.

Той се втренчи в лицето й, помълча малко, после кимна с глава:

— Да. Най-добре е да дойдеш с мен.

Тя скочи на крака и го последва към изхода.

На долното ниво на „Манинг & Андерсън“ се намираха кабинетите на повечето от деловите партньори. Лорин Кънингам затръшна вратата зад гърба си и хвана телефона. Научила току-що за оттеглянето на Франклин, тя си даваше сметка, че трябва да говори с баща си, при това веднага. Хвърли бърз поглед на часовника си и започна да пресмята. Да, би трябвало вече да е в Тексас. Нали затова си купи новия реактивен самолет?

Набра номера на офиса му, умът й бясно препускаше. Ако старши съдружник във фирмата стане Чарлс Римън, шансовете й да получи място в ръководството ставаха нула. То без съмнение щеше да стане притежание на Кейт. Силно се надяваше, че баща й ще разбере колко е важно съдружник да стане тя, а не някой друг! За нещастие той беше против адвокатската й кариера, не виждаше защо да не си стои в Тексас и да бъде светска жена и домакиня като майка си… Ала Лорин нямаше подобни планове. Някой ден сигурно ще се омъжи, но за човек, който я вълнува и който уважава не само физическите й качества. Озадачаваше я единствено фактът, че трябва да работи като луда за признанието на околните, докато жени като Кейт го постигат механично и сякаш без никакви усилия.

Отметна червената си коса назад, на лицето й се появи пресилена усмивка. Даваше си сметка, че ще й трябва всичкият южняшки чар, за да убеди баща си.

— Здрасти, татко, аз съм…

— Здравей, сладур — отвърна Майлс Кънингам с провлачения си тексаски акцент. — Какво има?

— Франклин Манинг обяви, че излиза в пенсия. Ще се оттегли в момента, в който му изберат заместник.

— Каква лукава стара лисица! — цъкна с език Майлс. — Вчера си приказвахме, но дума не обели по тоя въпрос!