Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Кой знае? — сви рамене Чарлс. — Джеймс не одобряваше онова, което интересува Тео. Най-вече артистичните му наклонности.

— Защото за него бизнесът е бил на първо място, така ли?

— Да.

— Имат ли други братя и сестри?

— Една сестра, Виктория. Тя отлично се разбираше с Джеймс. Проблемът беше между братята. На моменти Джеймс се държеше с Тео направо отвратително…

Кейт неволно се запита какъв в действителност е бил Джеймс д’Арси — галантният чаровник, с когото се запозна снощи, или грубиянът, който спореше с Тео под стълбите. Внезапно си припомни детайлите от разговора, който неволно беше подслушала. Тео беше заплашил Джеймс, но тя не го прие сериозно. Сега обаче се запита дали Тео е изпитвал такава омраза към брат си, че да посегне на живота му?

Ами младата вдовица? И тя не изглеждаше особено щастлива снощи. Дали пък не е решила да се отърве от един стар и много богат съпруг?

Диксън натисна бутона за автоматично набиране и с облекчение дочу гласа на Тео.

— Как се чувстваш?

— Гадно — призна с несигурен глас онзи.

— Ще ти мине, но това изисква време — окуражи го Диксън, прочисти гърлото си и добави: — Трябва да намерим документа, за който спомена Джеймс…

— Толкова ли е спешно? — въздъхна Тео.

— Абсолютно. Това е от решаващо значение за нас.

— Но аз не мога да нахлуя при Сандра или при мама и да започна да ровя!

— В никакъв случай — отвърна Диксън. — Трябва да действаш много внимателно. На Сандра ще кажеш, че ти трябват някои документи за погребението. Подхвърли, че с това ще й помогнеш да получи известна сума и тя няма да ти създава пречки… — В гласа му се появи хладно презрение. — С Абигейл няма да имаш проблеми. Тя никога не напуска покоите си на втория етаж и едва ли ще любопитства…

— Непрекъснато мисля за това — отвърна Тео. — И колкото повече мисля, толкова по-силно се убеждавам, че Джеймс отдавна е уредил въпроса. Ти сигурен ли си, че този документ не е вече у Чарлс?

— Не искам да му задавам въпроси. Може би изобщо не подозира за съществуването на подобна бумага. По-сигурно е да го открия, а после да говорим. До този момент компютърът на фирмата не показва нищо…

— По дяволите!

— Точно така, по дяволите! — повиши глас Диксън. — Затова трябва да се поразровиш. Тук става въпрос за нещо далеч по-важно от парите. За управлението на фондацията Д’Арси, за даренията на разни художници, за благотворителността… Все неща, които обичаш, Тео. Нима ще позволиш на Чарлс да се разпорежда с тях?

— Прекрасно знаеш, че не искам това.

— Добре. Не забравяй колко ти беше трудно да убедиш Джеймс изобщо да помисли по този въпрос… — Гласът му поверително се снижи: — Всичко може да се окаже напразно, ако не пипнем въпросния документ… — Помълча малко, после смени темата. — Между другото, баща ми обяви, че отлага оттеглянето си от фирмата…

— Защо?

— Заради смъртта на Джеймс.

— Съжалявам — въздъхна Тео. — Зная с какво нетърпение чакаш избора на нов старши партньор.

— Така е. Но баща ми каза, че отлагането ще е само за няколко седмици, докато нещата се уталожат. За мен така дори е по-добре, ще имам време да организирам подкрепа за кандидатурата си.

— Аха…

— Затова искам незабавно да се заловиш с търсенето на документа, Тео. Не го ли открием, за мен… хм… ще бъде доста трудно да уредя някои въпроси…

— Ясно — въздъхна Тео.

Детектив Боуър натисна звънеца на Д’Арси и скри прозявката си. Чувстваше се уморен. Хвърли поглед към Доналдсън. Партньорът му също не изглеждаше свеж. Отвори им прислужницата.

— Вкъщи ли е госпожа Д’Арси? — попита Боуър.

— Сеньората спи.

— Жалко, но… — Боуър потърси необходимите слова в бедния си испански речник, не ги откри и просто си показа значката.

Жената им направи знак да почакат и изчезна във вътрешността на къщата.

След няколко минути се появи отново.

— Сеньора казва почакате, тя идва бързо…

— Благодаря — промърмори Доналдсън.

Петнадесет минути по-късно двамата детективи огледаха с лека изненада домакинята, появила се в розов анцуг и високи маратонки. Лицето й беше старателно гримирано, а русата коса — вързана на конска опашка. Само очите й издаваха, че нещо не е наред. Бяха зачервени далеч повече от нормалното.

— Да? — изгледа ги с неприкрито раздразнение тя.

— Извинявам се за безпокойството, госпожо — започна Боуър, решил да бъде максимално любезен с наскоро овдовялата млада жена. — Но трябва да ви зададем няколко въпроса…