Мими Лат - Адвокати и престъпници

Вдигна куфарчето си на писалището и започна да го тъпче с документи.

— Отивам при Абигейл д’Арси, трябва да уточним подробностите по погребението…

Кейт беше чувала, че Абигейл д’Арси е истинската глава на прочутата фамилия и нищо не става без нейното съгласие.

— Как го понесе? — заинтересува се на глас тя.

— Твърдо, макар мъката й да е огромна — отвърна Чарлс. — Цял ден дава заповеди за предстоящото погребение. Винаги съм бил на мнение, че ако някой в тази страна има царствена осанка, това е именно Абигейл… — Веждите му леко се повдигнаха, очите му спряха върху лицето на Кейт. — Убеден съм, че дори от гроба би могла да ръководи собственото си погребение!

Кейт неволно се усмихна, после смени темата:

— А Сандра как е?

— Вдигнала скандал на зълва си и я прогонила от къщата. Двете с Виктория отдавна не се понасят.

— Защо?

Чарлс поклати глава и направи гримаса.

— Не бих казал, че Сандра беше приета с разтворени обятия от фамилията Д’Арси… Особено след като Джеймс се разведе след двадесет години щастлив брак, за да се ожени за бременната красавица… Абигейл е истинска лейди и това й помогна да се държи любезно с новата си снаха, но Виктория… — Той се поколеба. — Е, нека кажем, че тя трудно общува с когото и да било… — Помълча, после добави: — Между другото Франклин отложи излизането си в пенсия… Поради смъртта на Джеймс и допълнителната работа, която се струпа на гърба ни.

Лицето на Кейт помръкна.

— Няма за какво да се тревожиш — побърза да я успокои той. — Става въпрос за няколко седмици.

Тя бързо се овладя.

— Съжалявам, не би трябвало да ти се оплаквам. Особено когато си изгубил най-близкия си приятел.

Пристъпи към него, прегърна го за секунда, после се обърна и напусна кабинета. В коридора забави крачка, после се спря. Едва вчера нещата изглеждаха блестящо. Перспективите за професионално развитие, личният й живот… А днес всичко е тягостно и някак лишено от блясък. Безнадеждно…

Денят на погребението беше мрачен и тежък. Кейт мразеше погребенията, а това щеше да е по-ужасно от всички. Преди всичко, защото на него щеше да присъства и Ан, съпругата на Чарлс. С течение навремето, оттук-оттам, тя беше научила за трудния характер на Ан. Самият Чарлс не обичаше да говори на тази тема. Каза й само, че двамата имат ярко несъответствие в характерите и той отдавна би я напуснал, но не го е сторил заради децата и уважението си към Франклин. Сега, въпреки че знаеше за намеренията му да се разведе веднага, ако оглави фирмата, Кейт изобщо не се чувстваше по-добре.

Особено след като Франклин отложи оттеглянето си.

Лорин я помоли да отидат на погребението с нейната кола и Кейт охотно прие. Днес имаше нужда от компания.

— Мислех, че ще отидеш с баща си — каза тя, докато Лорин се наместваше на седалката до нея. Беше облечена в проста на вид черна рокля от бутик „Ескада“, която подхождаше великолепно на червената й коса и златиста кожа.

— Появило се е нещо спешно — проточи с южняшкия си акцент Лорин. Кръстоса дългите си крака и закопча предпазния колан. — Уф, направо съм труп! На теб не ти ли се отразява ужасното напрежение в кантората през последните два дни?

— Всички са разстроени от смъртта на Джеймс — отвърна Кейт и се включи в оживеното движение на булевард „Санта Моника“. — Толкова много неща трябваше да се свършат… — В душата й отново се надигна тревожният въпрос за собственото й бъдеще след тази неочаквана смърт. Тръсна глава и го прогони, стори й се срамно да мисли за себе си сега, докато един добър човек лежи в ковчега си.

— Не е само смъртта на Джеймс — натъртено отвърна Лорин. — Нещата във фирмата се объркаха и от решението на Франклин да отложи оставката си.

— Но това е временно отлагане — рече Кейт и смени платната на движение. — Само докато се оправят нещата около фамилията Д’Арси.

— Не бъди толкова наивна, Кейт — проточи Лорин. — Нашата компания отдавна е разделена на два враждуващи лагера по въпроса за наследника на Франклин. Знаеш, че това може да бъде Чарлс или Диксън. Смъртта на Джеймс само ще удължи агонията… — Помълча, после подхвърли: — Но стават и някои други неща…

— Какви?

Очите на Лорин внимателно опипаха лицето на Кейт изпод полуспуснатите клепачи.

— Надявах се ти да ми кажеш…

— Страхувам се, че нямам нищо за казване — сви рамене Кейт.

Лорин отново направи пауза.

— След трагедията Диксън и Арнолд са непрекъснато заедно — подхвърли най-сетне тя. — Неизменно в компанията на Тео д’Арси. Нещо става…