Мими Лат - Адвокати и престъпници

Чарлс се облегна в стола и очите му пробягаха по луксозния салон на Уелингтънския клуб. Току-що беше приключил отлична вечеря с двама колеги адвокати, които си тръгнаха веднага след нея. Той самият беше пийнал доста и в момента се питаше дали да се прибере у дома, или да спи тук, в една от луксозните стаи, запазени за членовете на клуба. Реши да се разходи до фоайето и да види какво става. Просто не му се прибираше у дома, при Ан. В този дом вече от години нямаше радост. В паметта му изплуваха лицата на децата му. Добри и умни деца. Но и двамата бяха поели напред, към собственото си бъдеще.

Пред очите му се появи красивото лице на Кейт. С нея беше извадил голям късмет. Прекрасна, умна, динамична жена, с блестящи перспективи пред себе си. Да, наистина имам късмет, въздъхна доволно той. Жени като Кейт рядко даваха втори шанс на прегрешилите си любовници. А той самият не можеше да има близост с неинтелигентни представителки на нежния пол. Ан също не беше глупава, но умът й работеше в неприятна посока, прикрит и потаен. От нея беше научил много неща. Но тя нямаше нищо общо с блестящата интелигентност на Кейт. Усети как слабините му натежават от желание, очите му пробягаха по стрелките на часовника. Възможно ли е да е все още в офиса? Намираше се наблизо, а и имаше нужда от малко чист въздух. Колебанието му се стопи и той напусна клуба. Представи си как притиска стройното издължено тяло с едри гърди и неволно ускори крачка.

Кейт преглеждаше съдържанието на сейфа с бързи, но внимателни движения. Най-отпред бяха поставени няколко дълги бели плика — от онези, които юридическите фирми използват за официални документи. Върху един от тях пишеше: „Последна воля и завещание на Чарлс Римън“, на следващия: „Последна воля и завещание на Ан Римън“. Съдържанието на сейфа се изчерпваше с още няколко документа, купчина златни монети и празна кутия за бижута. В дъното се гушеше още един бял плик. Кейт го измъкна, прочете надписа и затаи дъх. Върху него беше напечатано: „Добавки и изменения в последната воля на Джеймс Д’Арси“.

Ръцете й измъкнаха документа, главата й забуча. Направи опит да си спомни дали в депозираното в съда официално завещание на Джеймс се говори за някакви добавки. Това може би ще се окаже обикновено копие… Отвори го и с трепет установи, че в ръцете си държи оригинален документ, написан собственоръчно от завещателя. Видя датата и сърцето й пропусна един такт. Господи! Текстът беше написан две седмици преди смъртта на Джеймс д’Арси!

Надникна в сейфа и едва тогава забеляза касетата, която лежеше в дъното, очевидно скрита под плика. Измъкна я, питайки се какво ли е записано на нея. После изведнъж я обля гореща вълна, обзе я чувство на клаустрофобия. Ами ако някой я пипне, докато се рови в сейфа на Чарлс?! Трябва да изчезвам, рече си тя. Задържа допълнението към завещанието и касетата, всичко останало върна на мястото му. Захлопна вратичката на сейфа, сложи Библията в чекмеджето и нервно се огледа.

После скочи на крака и се втурна към вратата, забравила напълно за показанията, които беше дошла да търси. Какво, по дяволите, означава всичко това?! До слуха й достигна някакъв шум, краката й се заковаха на място. Отваряне на врата! Притиснала документите към гърдите си, тя отчаяно се огледа. Не, късно е! Няма начин да се скрие… Беше попаднала в капан.

— О, госпожице Александър, моля за извинение. Не знаех, че все още сте тук.

Сърцето на Кейт сякаш щеше да се пръсне. Пред нея стоеше един от юридическите помощници във фирмата.

— И ти ли работиш до късно, Дейв? — изграчи със странен глас тя. Дори в собствените й уши прозвуча като стърженето на гласпапир.

— Да — отвърна мъжът. — Господин Римън ми възложи едно проучване, което трябва да е готово за понеделник сутринта. Доста се поизмъчих с него и реших да поработя до късно, на спокойствие. — Очите му пробягаха по лицето й. — Добре ли сте, госпожице Александър?

— О, да — направи опит да се усмихне тя. — Просто се стреснах… Мислех, че аз съм единствената луда, която работи до късно в петък вечер.

Дейв избухна в смях, сякаш беше чул страхотен виц. Бедният, въздъхна в себе си Кейт. Май е уплашен дори повече от мен.

— Търсех свидетелските показания по предварителното дело срещу Сандра д’Арси — реши да му предложи някакво обяснение тя. — Но не успях да ги открия. Нали ще ги донесеш в кабинета ми, ако случайно ги зърнеш?

— Разбира се.

— Много добре. Сега те оставям да работиш.