Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Не зная какво да мисля — откровено въздъхна тя и се изправи. — Получих прекалено голяма доза болка, трябва ми време да подредя мислите си.

— Позволи ми поне да те прегърна! — примоли се той.

Кейт мълчаливо пристъпи към него и се отпусна в обятията му. Само миг по-късно го отблъсна и тръгна към вратата.

— Ще поговорим по-късно…

Чарлс отиде в клуба си, а Кейт се върна зад бюрото и започна да подрежда записките си по предварителното дело. Мислите й обаче продължаваха да се връщат към току-що приключилия разговор. Прав ли е Чарлс? Нима тя не разсъждава правилно? Разрови документите, търсейки показанията му пред съда.

— По дяволите, къде изчезнаха?

Нямаше ги никъде. Може би Чарлс е поискал да ги прегледа? Излезе и се насочи към кабинета му. Етажът беше абсолютно пуст. Беше петък вечерта, дори машинописките си бяха тръгнали. Всички са у дома, при семействата си. Или на среща с любимите. Всички, без мен…

Влезе в просторния кабинет, щракна електрическия ключ и прекоси красивия ориенталски килим към бюрото му. Очите й неволно пробягаха по пода около барчето. Какво го накара да строши онази чаша, господи? За трите години служба във фирмата не беше го виждала да си изпуска нервите нито веднъж. Нито пък през последната от тях, през която поддържаха интимни отношения.

Започна да прехвърля струпаните върху бюрото документи, нетърпелива да открие свидетелските му показания. Оставяше всичко така, както го беше заварила, тъй като знаеше колко е педантичен по отношение на книжата. Усещаше, че няма да се успокои, преди да прочете тези показания още веднъж. Искаше да бъде абсолютно сигурна в честността му.

Огледа се, вниманието й беше привлечено от снимките на Чарлс в компанията на известни личности, окачени по стените. Нима беше прав? Дали тя действително се впечатляваше от връзките и влиянието му? Даваше си сметка, че не би могла да го отдели от аурата на властта, която го заобикаляше. Въпреки това й се искаше да вярва, че е била привлечена от него самия, а не от репутацията му.

Стресна я острият телефонен звън. Механично се пресегна и вдигна слушалката, очите й се сведоха към пръснатите по бюрото документи.

— Не бързай отново да затваряш, Чарлс! — разнесе се остър и неприятен глас в мембраната. — Искам тези сто бона и те предупреждавам, че ако не ги получа до двадесет и четири часа, ще натикам делото Д’Арси право в муцуната ти!

Линията онемя, а Кейт едва сега си даде сметка, че беше вдигнала личния телефон на Чарлс. Онзи, който го нямаше в указателя. Гласът отсреща й прозвуча познато, но не можеше да се сети на кого принадлежи. Напрегна паметта си, но напразно. Очевидно ставаше въпрос за изнудване. Кой би могъл да притиска Чарлс? В главата й нещо прещрака и тя почти хлъцна от изненада. Гласът принадлежеше на Марти — частния детектив, който доскоро изпълняваше поръчки на кантората. Странно, но в приключилия съвсем неотдавна разговор бяха споменали именно неговото име. Но какво, за бога, означаваха думите му?

Краката й внезапно омекнаха и тя се отпусна на стола на Чарлс. Какво иска Марти? Чарлс продължава да твърди, че Джеймс е имал намерение да промени своето завещание, но не го е сторил. Диксън, от своя страна, се беше заклел пред съда, че е виждал с очите си новото завещание. Умът й светкавично пробяга по всички вероятности. Нима действително има друго завещание? Дали Чарлс го е скрил или унищожил след смъртта на Джеймс? Върна се отново към разговора… Той заяви, че зло не е сторено на никого. Джеймс е обмислял евентуални промени в документа и нищо повече. Сега обаче Кейт не можеше да бъде стопроцентово сигурна в думите на Чарлс. Той вече доказа, че е в състояние да лъже…

Ако новото завещание е попаднало в ръцете на Чарлс, той несъмнено е имал възможността да го унищожи… Но има и друга възможност — да не го сторил. Въпросът тогава се променя: къде е новото завещание? Знаеше, че Чарлс пази писмата й в специален, вграден в писалището му сейф. Ще трябва да го намеря, рече си тя и се залови за работа. Опипвайки дъното на предпоследното чекмедже, тя откри, че една от дъските е подвижна. Наведе се, огледа я отблизо и установи, че дъската се вади. Зад нея се появи малко черно копче. Натисна го и дъното на чекмеджето се плъзна встрани. Под него се показа вратичката на стоманен сейф с цифрова комбинация. Завъртя колелцето, но касата отказа да се отвори.

Извърна се на другата страна и започна да преглежда останалите отделения на масивното писалище. Всичко вътре беше подредено безупречно. В третото чекмедже видя дебела книга, измъкна я и с учудване установи, че това е Библията. За какво му е на Чарлс Библия, озадачено се запита тя. Откакто го познаваше, той не беше стъпвал в църква, с изключение на неизбежните сватби и погребения. Никога не й беше споменавал за някакви религиозни предпочитания. Разгърна книгата и на последната страница забеляза ситния му равен почерк. „Глава 18, преселението. Двадесет и трети псалм, Петте книги на Моисей.“ Потърси упоменатите текстове, в главата й настана пълен хаос. Не откри абсолютно нищо забележително в тях, после изведнъж й просветна. Започна да върти колелото с комбинациите на сейфа. Първо надясно, до цифрата 18. После наляво до 23, после отново надясно, през нулата до 5. Нещо изщрака и вратичката се отвори.