Мими Лат - Адвокати и престъпници

Помаха с ръка и се насочи към кабинета си с изтръпнал от страх стомах. Едва завила зад ъгъла, тя хукна по дългия коридор. Втурна се в тихото помещение, сложи резето и направи опит да си поеме дъх. Над горната й устна избиха ситни капчици пот. Трябва да се махна оттук, при това веднага, рече си тя. Но първо ще си направя проверката.

Започна да рови документите по делото. Търсеше копие от завещанието на Джеймс, макар да беше сигурна, че в него не се споменава за някакви добавки. Искаше да сравни почерка на двата документа, но се опасяваше, че времето й изтича. Всъщност какво ще стане, ако се окаже, че завещанието е написано на машина? Дали ръчно написаните добавки и промени ще бъдат юридически валидни? Не можеше да си спомни какво казва законът за подобни случаи. Текстът в ръцете й не беше подписан от свидетели. Но доколкото си спомняше, ръчно написаното завещание е валидно и без свидетели.

Господи, объркано въздъхна тя. Върху този лист хартия ставаше въпрос именно за онези промени, за които Тео и Диксън твърдяха, че са отразени в новото завещание. Какво означава всичко това?

Това все пак не беше ново завещание, а само допълнение. Технически погледнато, Чарлс беше казал истината, твърдейки, че ново завещание няма. Нито тя, нито Мадлин бяха използвали термина „документи с доказателствена стойност“, който би включил в съдебното дирене и въпросната добавка. Какъв пропуск, господи!

Пъхна касетата в магнетофона и натисна клавиша за възпроизвеждане. Разнесе се пропукване, после в репродуктора се появи гласът на Чарлс:

— Марти, държиш се като глупак! Нима искаш да попаднеш в затвора?

— Слушай какво ще ти кажа! — изръмжа в отговор гласът, който Кейт вече беше чула по телефона. — Аз свърших цялата черна работа, изложих се на сериозен риск. И за какво? За някакви си мизерни сто хиляди долара! Или ще ми изплатиш незабавно още сто, или утрешните вестници ще публикуват всичко на първа страница!

— Казах ти вече, в момента не мога да ти осигуря парите!

— Чарлс, ако не извадиш още сто бона, отивам в полицията!

— Сега вече съм сигурен, че си откачил.

Тук записът прекъсна. Кейт остана неподвижно на мястото си, зашеметена от гняв. Той ме излъга! Нима и всичко останало е било лъжа?! Алчността го е заслепила и нещата стават страшни. Въздъхна и направи опит да разсъждава логично. По всичко личеше, че Чарлс умишлено е скрил добавките към завещанието на Джеймс. Но Марти по някакъв начин е разбрал за този документ и е започнал да го изнудва.

Кейт реши да направи ксерокопие на добавките и да се махне по-далеч от тази кантора. Това е ново и особено важно доказателство по делото Д’Арси. Свързала го с телефонното обаждане преди малко, тя изведнъж си даде сметка, че е длъжна да се обърне към полицията.

Разгърна бележника с телефоните и скоро откри номера, който й беше необходим. Набра го и нетърпеливо зачака. Помоли се на Бога да й даде сили, надяваше се, че върши това, което трябва. Защото си даваше ясна сметка, че когато насреща вдигнат, връщане назад не може да има.

— Ало?

— Мадлин, безпокои те Кейт. Извинявам се за късния час, но трябва да те видя. Ако е възможно, още утре!

— Във връзка с делото Д’Арси?

— Да.

— Но утре е събота! — оплака се Мадлин. — Не можеш ли да почакаш до понеделник?

— Не. Въпросът е спешен. Добрах се до нови улики.

— Какви по-точно?

— Не са за телефона, Мадлин. Нима мислиш, че ще те безпокоя за дреболии? Утре сутринта ще дойда у вас.

— Добре. Нали помниш къде живея?

— Разбира се — отвърна Кейт и затвори.

Погледна ръцете си и забеляза, че треперят. Затвори куфарчето и го сложи на стола, редом с чантичката си. После взе добавката към завещанието на Джеймс. Възнамеряваше да се отбие в стаичката с ксерокса и веднага след това да изчезне.

— Добър вечер, господин Римън — поздрави човекът от нощната охрана, докато Чарлс вписваше името си в дневника за посетители.

— Здрасти, Стан. Как се жената и децата? — Езикът му беше леко надебелял.

— Отлично, а вашите?

— Също.

— Тази вечер ще работите до късно, така ли? — усмихна се пазачът, докато го съпровождаше към асансьорите. Изчака отварянето на вратите, тикна ключа си в специалния процеп и натисна бутона за последния етаж.

— Само ще си взема нещо, което забравих. Горе има ли някой друг?

— Един от младите ви сътрудници. Дейв еди-кой си… Забравих му фамилията. Пристигна преди няколко минути.

— Харесвам такива момчета — ухили се Чарлс. — От тях обикновено излизат добри юристи, стига да не се увлекат прекалено рано по някоя фуста.