Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Залових се за работа — продължи с въздишка Чарлс. — Зарязах всички ангажименти и тръгнах да обикалям страната. В продължение на два месеца търсих клиенти, разговарях с какви ли не типове. Хрумна ми идеята за първоначално финансиране на строителството на всеки, който закупи имот. Нелоша идея, тъй като „Д’Арси къмпани“ получаваше възможност за бъдещи дивиденти, при това доста солидни.

Кейт беше дълбоко впечатлена. За пръв път чуваше, че далновидната маркетингова стратегия на „Д’Арси къмпани“ е била реализирана по идея на Чарлс.

— Какво стана след това? — любопитно го погледна тя.

— Джеймс прие идеята ми с възторг и даде зелена светлина пред нея. По-късно го попитах за процентите и той каза, че няма проблеми… — Красивото лице на Чарлс помръкна още повече. — Така и не видях тези пари. На настояванията ми Джеймс само се усмихваше.

— Той разбра ли за машинациите ти? — попита със свито сърце Кейт.

— Не. Дори не подозираше.

— Как тогава го разубеди по отношение на Тео?

— Като му посочих истината. Тео без съмнение щеше да вкара в семейния бизнес и Диксън. Което щеше да накара Джеймс дълбоко да съжалява. В крайна сметка той прие моите аргументи, но преди това едва не стигнахме до бой. — По лицето му пробяга усмивка. — Понякога много се разпалвахме… Онази нощ победител бях аз… Но още на другата сутрин той заяви, че продължава да се колебае… Помоли ме да помисля за най-добрия начин да включим и Тео в ръководството на семейната империя. Обещах да помисля, но после стана нещастието и всичко спря…

— Все още не си ми обяснил защо запази мълчание — напомни му Кейт.

— Защо ме притискаш? — ядоса се Чарлс. — Джеймс е мъртъв и това вече не е от значение! В документите промяна няма, а фактът, че е обмислял подобно нещо, няма никаква правна сила. Подобно признание би нанесло вреда единствено на мен самия. Освен това Джеймс очевидно възнамеряваше да ми свие поредния си жесток номер. Промяната на мнението му още на другия ден е ярко доказателство за това. Не разбирам на кого съм навредил, като съм запазил мълчание!

— Не би трябвало ти да решаваш това, Чарлс — напомни му Кейт.

— Добре де, сбъркал съм! — раздразнено отвърна той, скочи и тръгна към барчето. — Съжалявам!

— Не мислиш ли, че пи достатъчно?

— Браво! — извика извън себе си той. — Жената, която обичам, прави всичко възможно да ме изкара от кожата, а накрая иска да ми вземе и уискито! Добре, вземи го! — Кристалната чаша с трясък се разби в стената.

— Успокой се, Чарлс! — разтревожено се надигна Кейт.

Той пристъпи към нея и тежко се отпусна на дивана.

— Уморен съм, Кейт. Омръзна ми ролята на железния мъж, на когото разчитат всички. Писна ми да бъда непобедимият Чарлс Римън!

Тя успокоително потупа ръката му, после въздъхна.

— Не съм сигурна, че разбирам какво си извършил, но дори да беше обратното, пак щях да настоявам да кажеш истината от банката на свидетелите!

— Какво имаш предвид? — сбърчи вежди той.

— Нали каза, че не знаеш за съществуването на второ завещание?

— И това е шибаната истина! — гневно извика той. — Някой да ме е питал дали сме обсъждали с Джеймс ново завещание?

— Това са глупости, Чарлс! — изгуби търпение Кейт. — Лъжата си е лъжа!

— Грешиш. Никой не ме е питал дали Джеймс е имал намерение да прави ново завещание. Попитаха ме дали е променил старото и аз казах истината. — Хвана ръката й и я притегли до себе си. — Време е да престанеш, Кейт. В противен случай ще навредиш на нашите отношения. Това, което ти казах, няма нищо общо със смъртта на Джеймс. Тя е причинена от Томи и толкоз. Престани да се ровиш повече, защото ще разрушиш всичко, което сме създали с цената на толкова търпение.

Тя стана, пристъпи към стената и започна да събира късчетата стъкло.

— Ще се порежеш! — разтревожено извика той.

— Я не ми говори като на малко дете! — гневно отвърна тя.

Той стана и донесе кошчето за боклук. Отпусна се на колене върху килима и хвана ръцете й.

— Пожела да узнаеш истината и аз ти я казах… — Гласът му прозвуча уморено. — Не бива да ме наказваш заради това…

Тя потопи поглед в очите, които толкова много обичаше. В душата й цареше пълно объркване. Част от съзнанието й копнееше да се хвърли в прегръдките му, да каже, че го разбира. В крайна сметка Джеймс се беше отнесъл лошо с него, а твърдението му, че не е бил длъжен да споделя пред съда намеренията на богаташа за евентуална промяна на завещанието, беше доста логично.