Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Защо?

— Вече бях чул слуховете, че Сандра си има любовник.

Кейт не успя да прикрие изненадата си.

— И му го каза?!

— Само му загатнах…

— Как е възможно да кажеш подобно нещо на най-добрия си приятел?!

— Никой не можеше да нарани Джеймс. Той беше известен с дебелата си кожа. — Чашата отново се поклати в ръката му, изражението на лицето му остана непроницаемо.

Кейт си спомни разговорите със Сандра и Тео. Те потвърждаваха по безспорен начин, че Джеймс е бил жесток човек.

— Склонна съм да приема това определение — промълви тя. — Особено след всичко, което научих от Сандра.

— Какво по-точно ти е казала тя?

— Че Джеймс я смазвал от бой, стягал е примка около шията й, дори я принуждавал да правят секс с нож в ръка.

Той я погледна с истинско смайване.

— Знаех, че има избухлив характер, но никога не съм допускал, че може да е толкова гадно копеле. Сигурна ли си, че Сандра ти е казала истината?

— Да — кимна Кейт. — Освен това открихме Мария…

— Къде?

— В Мексико.

— Франк е заминал, въпреки отказа на Диксън да отпусне средства?

— А ти нима си допускал, че ще се откажа да търся истината заради няколко хиляди долара? — присви очи тя.

— Това вече прилича на моето момиче! — промълви с уважение той и на устните му се появи подобие на усмивка.

— Как реагира Джеймс, когато му подхвърли за изневярата на Сандра?

— Каза да наема частен детектив и да я поставя под наблюдение.

— Ти стори ли го?

— Да.

— Кого нае?

— Помниш ли Марти?

— Но нали сам казваше, че работи по някаква задача извън града?

— Това беше, преди да замине…

— Той прие ли задачата?

— Знаеш ли, не съм много сигурен.

— Искам телефона и адреса му — отсече Кейт.

Чарлс й хвърли един продължителен поглед, после бавно кимна с глава.

— Добре.

— Сега, ако обичаш.

Той стана, отиде до бюрото си и надраска нещо върху лист хартия.

Кейт се облегна назад и замислено забарабани по кожената седалка на дивана.

— Що за човек беше всъщност Джеймс? — тихо попита тя.

— Човек на крайностите — размаха чашата Чарлс. — В един момент кипи от сърдечност и е душата на компанията. Топъл, щедър, любезен — образец на добър приятел. В следващия обаче става съвсем различен: жесток, зъл, отмъстителен.

— Май не ти е било лесно с него… — подхвърли Кейт.

— Бях му свикнал — сви рамене Чарлс. — Действително не беше лесно, но и двамата намерихме начин да търпим особеностите на характерите си, без това да се отразява на добрите ни отношения.

— Какъв беше този начин?

— Аз вършех цялата практическа работа, а той все намираше за какво да се заяде. Тогава просто му казвах да върви на майната си и нещата се оправяха.

Тя се засмя, въпреки волята си. На неговото лице също се появи подобие на усмивка.

— Искам да кажа, че скандалите помежду ни бяха нещо обикновено — добави той. — Мисля, че освен мен, едва ли някой друг смееше да се кара с него по подобен начин. Хората предпочитаха да отстъпват пред избухливия му нрав. Ако се поровиш достатъчно дълбоко, с положителност ще откриеш това.

Забележката му я жегна. Беше достатъчно честна, за да признае правотата й. Нима сама не беше се уверила в избухливостта на Джеймс през онази последна вечер?

— Как стигнахте до скандал относно завещанието? — попита на глас тя.

— За всичко е виновен Диксън, който постоянно пускаше мухи на Тео. Много държеше Тео да получи повече власт, особено по отношение на фондацията. Това беше основната причина да настояват за промяна в завещанието. Естествено, Тео както винаги вършеше това, което иска Диксън, а Джеймс побесняваше…

— Но какво общо си имал ти с всичко това?

— Сложно е за обяснение — въздъхна Чарлс и се облегна назад.

— Опитай, все пак…

— Нещата, които ще чуеш, вероятно няма да ти харесат — мрачно се усмихна той.

— Не съм дете. Зная, че не си съвършен.

— Наистина ли, Кейт? — погледна я в очите той. — Нима не те привличат моите връзки и влияние?

— Това не е честно!

— Но е истина, нали?

Тя тръсна глава и се върна върху темата на разговора:

— Защо си бил против Тео?

— Не ми се искаше да споделям властта — въздъхна Чарлс. — Бях свикнал да се разпореждам с компанията и фондацията както намеря за добре. Джеймс ми беше прехвърлил абсолютно цялата отговорност. Ласкаех се от мисълта, че е сторил това, защото цени деловите ми качества. — Усмивката му разкри два реда бели и равни зъби. — Но колкото повече се товарех с работа, толкова повече Джеймс се забавляваше за моя сметка. Макар аз да си въобразявах, че е обратното, че го правя все по-зависим от себе си. Трябваше да минат години, за да разбера, че по отношение на мен той просто прилага древната система с моркова и тоягата. Предложи ми моркова чрез неограничената власт над огромната му империя, а после, когато вече свикнах с тази власт, размаха тоягата и заплаши да ми я отнеме, ако не изпълнявам желанията му.