Мими Лат - Адвокати и престъпници

— Хрумна ми нещо, Франк… Качи се горе и кажи на Мария, че Сандра е много болна… Нека остане с впечатлението, че животът й е в опасност… После я попитай как ще се чувства, ако Сандра умре, без никой да повярва в невинността й.

— Кейт, не мислиш ли, че…

— По дяволите, Франк! — прекъсна го тя. — Аз съм длъжна да опитам всичко възможно, за да спася живота на клиентката си!

— Добре, добре. Задръж така, отивам…

Кейт зачака, нервите й се опънаха до скъсване. В главата й се въртяха налудничави мисли, пръстите й нервно стискаха писалката. Франк се върна на телефона в мига, в който й се стори, че не издържа повече.

— Не зная какво да мисля — призна с колебание в гласа той.

— Какво ти каза Мария? — стисна слушалката Кейт.

— Чарлс се появил в къщата няколко седмици преди смъртта на Джеймс. Било късно вечерта, Мария вече била в леглото. Измъчвало я безсъние и решила да си свари чаша мляко. На връщане от кухнята чула гневните гласове на Джеймс и Чарлс, които се карали за нещо. Думата „завещание“ й направила впечатление, тъй като двамата многократно я повтаряли. После вратата на кабинета се отворила и Чарлс излетял навън. Бил бесен. Джеймс изтичал след него и викал нещо. Мария се скрила под стълбите. Чарлс напуснал къщата, а Джеймс се върнал в кабинета и затръшнал вратата след себе си. Едва тогава Мария се промъкнала обратно в своята стаичка.

Странно, помисли си Кейт. Чарлс никога не беше споменавал, че е имал разногласия с Джеймс. Ще трябва да го попитам, рече си тя.

— Кейт, там ли си?

— Извинявай, бях се замислила. Но какво общо има това с думите на Чарлс при вземането на детето?

— О, пропуснах да ти кажа… Чарлс я попитал дали ги е чула да се карат през въпросната вечер…

— Какво му е отвърнала тя?

— Че си е легнала рано, тъй като Джими имал навика да се буди още на разсъмване. Но не е сигурна дали той й е повярвал.

— Друго?

— Това е. Предадох ти всичко, което каза.

— Страхувам се, че все още нищо не разбирам — поклати глава Кейт.

— Значи сме в една лодка — мрачно се пошегува детективът.

— Франк, трябва да я убедиш да се върне с теб! Не ме интересува как ще го направиш и колко ще струва, но го направи! Само тя може да спаси Сандра. Ще й осигурим закрила срещу санкциите на имиграционните власти, аз лично ще се погрижа да й намеря спокойна квартира. Можеш да й обещаеш, че веднага след делото ще се заемем с официалното й разрешение за престой.

— Кейт, не можеш да обещаваш такова нещо — предупреди я Франк.

— Кажи й, че ще направя всичко възможно. И наистина ще го сторя, обещавам!

— Добре, ще видим какво ще излезе…

Кейт остана неподвижна дълго след като слушалката в ръцете й онемя. Какво ли още знае тази жена, питаше се тя. Дали няма да излезе така, че вместо да спасят Сандра, показанията й ще я окачат на въжето? Ох, дано не сбъркам, като настоявам да изправя Мария в съда, тежко въздъхна тя.

Диксън пътуваше към жилището на баща си със свъсени вежди. Беше ядосан от безцеремонния начин, по който му заповядаха да се яви. Влезе в къщата и се насочи към кабинета. Завари възрастния мъж пред камината, излегнат на кожения диван с одеяло върху краката.

— Здравей татко, пожелал си да ме видиш — хладно рече той.

— Да, Диксън. Седни.

Лицето на Франклин Манинг беше мрачно, очите зад стъклата на пенснето бяха непроницаеми. Диксън притеснено се отпусна на ръба на стола.

— Каква е тази важна работа, която не може да почака до утре?

Баща му го погледна и започна, подбирайки внимателно думите си:

— Сторил си нещо непростимо, Диксън!

— Непростимо ли? — присви очи Диксън. — Струва ми се, че тази дума е твърде мелодраматична.

— Стига вече с тези игри! — отсече Франклин. — Провел си тайна среща с представител на нюйоркската адвокатска кантора „Ливингстън & Кентър“!

— Чарлс вече те е уведомил, а? — скочи на крака Диксън. — Гадно копеле!

— Сядай! — заповяда баща му и отметна одеялото от краката си. — И не смей да използваш подобен език в мое присъствие!

— О, я стига! Чарлс ти е надрънкал куп глупости и сега ти възнамеряваш да ми откъснеш топките, нали?

— Той просто потвърди подозренията, които храня от известно време насам. А за твоето предателство научих от съвсем друго място — уведоми ме един стар съученик.

— Кой? — изненадано го погледна Диксън.

— Сигурен съм, че съм ти споменавал за Осгуд Торнуолър. В момента е юридически съветник в „Ливингстън & Кентър“. Преди няколко седмици звънна да ме поздрави за успешното начало на преговорите за сливане между двете фирми. И от тогава насам аз напразно чакам да ме информираш по въпроса.