Мими Лат - Адвокати и престъпници

Кейт бавно поклати глава.

— Май между вас наистина е съществувало взаимно уважение, а?

— След като държах да ме третира по достоен начин в обществото, аз трябваше да му позволя и обратното: да ми крещи и да ме унижава, когато сме насаме. Такава беше цената на сделката.

— И ти беше съгласен да я платиш?

— Да.

— Разбирам… А по това време Тео имаше ли думата относно делата на фондацията?

— Не.

— Защо?

Чарлс поясни, че Джеймс винаги е обичал да прави сечено на Тео и да го лишава именно от онова, на което държи. Тези думи съвпадаха напълно с разказа на Тео и в душата на Кейт се промъкна облекчение.

— Но защо Уилям е дал толкова много власт в ръцете на единия си син за сметка на другия? — попита тя.

— О, старият Уилям! — светнаха очите на Чарлс. — Най-страхотният интригант, когото познавам! Той съвсем не искаше да даде толкова голяма свобода на Джеймс, но стана така, че един ден първородният му син просто си я взе! А изправен срещу тези двамата, Тео действително нямаше никакъв шанс…

Кейт замълча, умът й напрегнато работеше.

— Коя е причината да се опасяваш от Тео? — попита най-сетне тя.

— Парите — кратко отвърна той.

— Не те разбирам…

Той се поколеба за миг, после вдигна глава.

— Кейт, основната част от парите, с които оперирам, принадлежи на Ан…

— Но като юрист ти печелиш поне един милион долара годишно!

— Повече от милион — поправи я той. — Но това са парите от заплатата ми. От тях плащам данъци, с тях издържам и семейството си. Ако ти кажа колко отиват за таксите на двете ми деца в колежа „Айви Лийг“, веднага ще разбереш, че не ми остава почти нищо. Домът ми струва осем милиона долара, но парите за покупката дойдоха от личната сметка на Ан. Горе-долу такова е положението и с всичко останало: вила, яхта, разточителни приеми… Тя плаща за това. Парите на семейство Манинг са стари, отлежали пари. Когато се ожених за Ан, тя притежаваше милиони долари в акции и ценни книжа. Развъртях ги, направих всичко възможно да ги умножа и мисля, че успях. Но те продължават да са на Ан, а не мои… В случай на развод ще получа трохи.

— Но защо изобщо мислиш за развод, след като парите са толкова важни за теб?

— Защото те обичам — усмихна се той. — И ти прекрасно го знаеш. Но преди това искам да осигуря нещичко за съвместното ни бъдеще.

— Аз също печеля добре — подхвърли тя и изпитателно го погледна.

— За съжаление обаче аз вече свикнах на големите пари — поклати глава той. — Не мога да си представя, че цял живот ще се претрепвам от работа. Иска ми се двамата с теб да пътуваме по света, да имаме хубав дом и една-две вили в красиви местности. Яхта, частен самолет, скъпи коли… Не забравям и политиката — другата голяма любов на живота ми. За да бъдеш играч на високо ниво, са необходими не само връзки и влияние, но и много пари… А аз мога да разполагам с тях, само докато съм шеф на компанията и фондацията „Д’Арси“.

— Бихме могли да живеем в моето жилище — сякаш не го чу тя.

— Наистина бихме могли — отвърна той и очите му потъмняха. — Но ако ме попиташ дали ще бъда щастлив, несъмнено ще получиш отрицателен отговор.

— Нямах представа, че мислиш така…

— Защото добре се грижа за себе си…

— Как?

— Използвам част от парите на фондацията за финансиране на някои лични сделки…

Тя почти изхълца от смайване.

— Парите ще бъдат върнати до последния цент — увери я той. — Но междувременно съвсем не ми се иска Тео да си пъха носа в тези неща.

— Искаш да кажеш, че си откраднал пари от фондацията?!

— Предпочитам думата „заем“.

— Как можеш да постъпваш така?!

— Мога и още как — присви очи той. — Преди всичко, защото нямам чувството, че постъпката ми е лоша. Ще ти разкажа една малка история. Преди няколко години, по време на кризата в бизнеса с недвижими имоти, Джеймс беше изпаднал в дълбоко отчаяние. Беше закупил доста имоти в Южна Калифорния, но цените стремглаво падаха. Загубите му бяха огромни. Слушах го как търси изход и подхвърля разни цифри за продажба на едро. Всичките имоти накуп. Започнах да се замислям и скоро открих решението на задачата… Един ден небрежно го попитах дали ще даде два процента от общата стойност на човек, който би се наел да продаде имотите на цена, по-висока от пазарната. „Веднага“, погледна ме в очите той. „Дори ако този човек съм аз?“ — попитах. Джеймс прекрасно знаеше, че искам да бъда независим от парите на Ан. „Естествено“, отвърна той.

Очите на Кейт се заковаха върху лицето му.