Джон Кейс - Синдромът

Поклати глава. Нямаше смисъл. Защо Ники бе имала пушка — и то такава пушка? Какви бяха… онези апаратури в съседния апартамент до този на Дюран? И какво бяха търсили в нейния?

Не можеше да си обясни. Единственото нещо в дома й, което имаше нещо общо с Ники, беше урната с праха й. Оръжието не беше при нея — то си остана в апартамента на Ники, прибрано в гардероба й. Всъщност имаше и още нещо… лаптопът.

Но тя беше прегледала всичките файлове и не бе намерила нищо. Адресната книга съдържаше само десетина имена — нейното, на Дюран и още няколко, но те не представляваха някакъв интерес: Рамон, банката, два адреса за химическо чистене; ветеринарният лекар за Джак. Имаше и няколко други имена, които не бе запомнила, но и те бяха съвсем прозрачни. Салон за маникюр. Фирма за почистване. Такива неща. Нямаше имена на приятели, които биха могли да бъдат отговорни за самоубийството й, или следи за членство в милицията на Джорджтаун или Дамската снайперистка асоциация.

Всъщност…

Върна се в къщата и видя, че Дюран е измил съдовете и е изчистил кухнята. Чу и телевизора от съседната стая — някакъв разговор, прекъсван от неизменните изблици смях. Влезе при него и видя, че е заспал на дивана.

Отнесе лаптопа в кухнята и го включи.

Влезе в програма AOL, която бе използвала Ники, и остави автоматичната парола да свърши работата си. Влезе в „Мейл Сентър“, като търсеше последователно нова поща, стари съобщения, изпратени имейли… но, разбира се, нямаше нищо интересно. Два бюлетина от някаква туристическа фирма; съобщения от Дружеството за любителите на териери; реклами за електронна търговия и проспекти за различни витамини, грим и хранителни добавки. Това бе всичко.

Излезе от Интернет и се върна към десктопа на „Уиндоус“, като кликна върху иконката за счетоводната програма „Куикън“. Ники не се бе интересувала много от „проследяването на парите си“ и сигурно бе получила тази програма в комплект с „Уиндоус“ още при покупката на компютъра. И никога не я бе използвала.

Имаше и дневник към „Майкрософт Аутлук“ и ако животът на Ники беше като този на Ейдриън, той сигурно щеше да съдържа доста данни също както нейния, щеше да е натъпкан със срещи и паметни бележки от всякакъв вид. Проследяваше теглото си, определяше разстоянията, които пробягваше, напомняше й за рождени дни, крайни срокове и още много неща. Но календарът на Ники беше празен като живота й. Имаше срещи — с Дюран, с маникюристката, с фризьорката и ветеринарния. И на всеки две седмици по няколко знака: Е — тук в 7, или Е — в 8. Това бяха припомнянията за общите им вечери (половината от които, както си даде сметка Ейдриън, тя беше отлагала по някакви причини). Но това беше всичко. Календарът не подсказваше, че Ники е била тайна посетителка на някаква църква, участничка в сатанински служби или студент по изобразително изкуство. Не беше посещавала и група за ритуално изнасилвани и малтретирани. Нито пък бе взимала уроци по стрелба.

Общо взето файловете в лаптопа бяха пълно разочарование, но това не я изненада. След Европа животът на Ники бе станал много затворен. Беше преживяла тежко изпитание и единственото, което правеше, бе да се мотае вкъщи и да разхожда Джак. Освен сеансите с Дюран тя не бе правила почти нищо, освен да гледа телевизия. Сигурно затова календарът й бе толкова празен.

И тук изникваше очевидният въпрос: всъщност защо Ники бе имала нужда от компютър? Всичките си ангажименти можеше да побере и в тефтерчето до телефона. Тогава защо бяха обърнали апартамента й наопаки, за да намерят компютъра? А може би не бяха търсили него, а нещо друго. (Това означаваше, че тя сигурно пак е пропуснала нещо.)

Ейдриън потисна една прозявка и отново прегледа календара, месец по месец, като търсеше нещо необикновено. Не намери нищо. Уговорка за зъболекар през юли, пътуване до кучешкия пансион през октомври, напомняне да види новия мюзикъл на Бродуей.

Ейдриън се намръщи. Кучешки пансион?

Върна се назад и кликна на датата 19-и. На екрана излезе:

„Предмет: Джак в кучкарника.

Място: Арлингтън.

Начално време: Нед. 07/10

Краен срок: Пет. 12/10“

Ейдриън се загледа в екрана изумена. Ники никога не бе пътувала никъде — тогава защо би трябвало да праща Джак в кучкарника? Опита се да си спомни предния месец: наистина имаше два дни, когато тя се бе опитала да се свърже с Ники и не бе успяла. Но за какво бе всичко това?

Спомни си, че беше се загрижила дотолкова, че накрая бе изпратила имейл, на който Ники не бе обърнала никакво внимание, както не бе прослушала и съобщенията на телефонния секретар. Ейдриън бе звъняла отново и отново и накрая Ники се бе обадила, като че ли нищо не се бе случило.