Джон Кейс - Синдромът

„Нексис“ предлагаше текстове, а не снимки, но в текста имаше необходимия ключ. Снимка: портрет (Макбрайд). Това означаваше, че може да намери въпросния материал на микрофилм, където щеше да има снимка на Макбрайд.

Когато Чарли Дорган пристигна на работа, Рей Шоу го чакаше на дивана в приемната пред кабинета му. Дорган кимна на секретарката си Пърл и влезе в кабинета си.

Шоу го последва по петите и когато приятелят му затвори вратата, почна:

— Чарли…

— Не искам да слушам — каза Дорган и вдигна ръка.

— Какво искаш да кажеш?

— Че не мога да говоря за това. Че не можем да го обсъждаме. А също така, че ти няма да получиш доклад за предмета, който ми изпрати — така че спри да ме разпитваш, иначе ще развалиш едно хубаво приятелство.

С тези думи физикът се тръшна в креслото зад бюрото си и загледа тавана.

— Не те разбирам. — Шоу направи безпомощен жест.

— Това е строго секретно — каза Дорган.

— Кое?

— Предметът. Това е неврофонична протеза. Направена от биостъкло.

— Така че да не дразни имунната система на тялото?

— Да.

Рей Шоу седна и се замисли върху думите на физика.

— Трябваше да ми кажеш, че е толкова деликатно — оплака се Дорган.

— Не знаех…

— Показвах това проклето нещо на всеки, който иска да го разгледа! И Фред — нали познаваш Фред — го погледна и каза: „С това си играехме в гимназията“. Попитах го кога е било това — в Каменната ера ли? А той се засмя и каза: „Да, така беше, в лабораторията се топлехме с лава“. Много смешно. И го попитах: „Какво е това?“, а той ми рече: „Ами, Чарли, това е неврофонична протеза — и сега ще трябва да те убия“. „Ха, ха“, казах аз, а той ме изгледа странно. С невероятен поглед!

— Майтапиш се.

— Да пукна! Погледна ме странно и каза: „Ако трябва да говорим сериозно — сериозно не би трябвало да имаш подобно нещо. Това е от правителствена програма. Много, много тайна. Изобщо неизпробвана. Експериментална програма“.

— Изпробвана е — каза Шоу.

— Какво искаш да кажеш?

— Извадих това нещо от главата на пациент.

Дорган премигна и попита:

— Шегуваш ли се?

— Не.

Физикът облиза устните си и пое дълбоко дъх.

— Следващото нещо, което трябва да знаеш, е, че имах посетители… — Той спря, за да подчертае значението на думите си.

— Какви? — попита Шоу.

— Какви мислиш? От службите.

Шоу се засмя.

— Не се майтапя — настоя Дорган. — Нали ги знаеш: дълги шлифери и никакво чувство за хумор.

— Представиха ли се?

— Казаха, че са от Пентагона. Само че служебните им карти бяха с телефонен код 301.

— Което означава?

— Националната служба за сигурност.

— И какво искаха?

— Искаха да знаят как съм получил уреда.

— И ти им каза, така ли?

— Разбира се, че им казах! Какво можех да направя, Рей? Изкараха ми акъла.

— И сега какво?

— Не знам. — Дорган се поколеба. — Може би трябва да очакваш посещение.

Ейдриън чакаше вече двайсетина минути в приемната. Накрая вратата на кабинета на Шоу се отвори и излязоха двама навъсени мъже с дълги черни шлифери. След тях се показа Шоу. Изглеждаше загрижен.

Щом мъжете излязоха в коридора, Ейдриън скочи и се изкашля.

Психиатърът се обърна към нея и за момент й се стори, че не си спомня коя е. После я позна и възкликна:

— Ейдриън! Боже мой, влизайте.

Тя го последва в кабинета. Седна пред бюрото му и попита:

— Нещо не е наред ли?

Психиатърът наистина беше притеснен.

— Нямам право да споменавам за посещението им — каза той.

— Чие посещение?

— На мъжете, които току-що излязоха.

— Аха — рече тя. Не беше сигурна какво означава това.

— Вие — Шоу се намръщи и я погледна право в очите — не сте ми казали всичко, нали? За вашия приятел.

— Да — призна тя. — Не ви казах всичко.

— Защото сега… очевидно става беля.

Тя беше поразена от мисълта, че е въвлякла този благороден мъж в кашата на собствените си проблеми. И на Дюран. На Макбрайд. На Ники.

— Мислех си, че колкото по-малко знаете…

— Поискаха ми медицинското му досие. Отказах да им го дам.

— И кои са те?

— Казаха, че са от държавните служби. — Психиатърът поклати глава.

— Кои по-точно?

— Не казаха.

— Ако искат медицинското досие, трябва да имат съдебна заповед.

— Мисля, че не работят по този начин. — Доктор Шоу поклати глава. — Много са агресивни.

— Аха.

Психиатърът смени темата.

— Щяхте да погледнете историята на Макбрайд. Открихте ли нещо?

— Да — възкликна тя. — Да започнем с факта, че той е този, който казва — с изключение на това, че се предполага, че е мъртъв.