Джон Конъли - Белият път

Сайръс излязъл от дърветата и стъпил в самото тресавище.

Пътят тук е обсипан с кафяви и пожълтели листа, по двата му края стърчат едри и остри скали, зад тях започват дърветата. Фокнъровите хора бяха вече съвсем близо, брегът на езерото се виждаше отлично. Тогава лявото шофьорско стъкло на първия бус се пръсна, разлетяха се късчета стъкло и пластмаса, а куршумите отнесоха човека на волана встрани. В същия миг автомобилът загуби управление и се понесе към дърветата. Жената до шофьора се опита да овладее кормилото, но последваха нови изстрели, сега експлодира предното стъкло, за да се превърне в стъклена градушка, куршуми посипаха и цялата каросерия. Задната врата се отвори, намиращите се там хора се опитаха да избягат, но бяха мъртви още преди да скочат на земята.

Водачът на втория автомобил реагира бързо. Наведе се колкото можа и натисна газта, изви волана с все сила и поведе колата покрай осакатеното возило пред него. Успя да го заобиколи, макар че ламарините скръбно изскърцаха и застенаха. Вдигна се облак прах и листа, завъртяха се във въздуха, но в следващия миг бусът се заби в близката крайпътна скала. Зашеметен, водачът успя да измъкне рязана пушка изпод седалката, но още не бе я вдигнал, когато получи Луисовия куршум в гърдите. Пушката изхвръкна от ръцете му, той рухна напред.

Междувременно жената бе вече отзад и протягаше ръце към Фокнър. Успя да го изведе навън и му нареди да бяга към езерото, а в същото време вече сваляше предпазителя на автоматична карабина „Хеклер & Кох“. Заредена със специални патрони, готова за полуавтоматична стрелба с трикуршумен откос. Оказа се, че не бяха конвенционални патрони, куршумите носеха в себе си особено разрушителен заряд, някаква ултрамодерна версия на дум-дум.

Първата й жертва бе дребен пълен мъж — попадението го отхвърли назад и го просна на пътя, където остана да лежи в ситни конвулсии. Преподобният прекоси дърветата и вече бягаше към водата отвъд, а жената пусна още два откоса и го последва. Почти го настигаше, когато куршумът застигна пък нея и я удари високо в бедрото. Падна, но се извъртя по гръб, смени стрелбата на пълно автоматична и изстреля смъртоносен откос към преследвачите. Всички тутакси залегнаха. След малко й се свършиха патроните, тогава захвърли ненужното вече оръжие и измъкна пистолета. Тъкмо го насочваше, когато една ръка я докосна леко. Изви глава, закъснявайки с милисекунда — успя да зърне само тъмното дуло на почти допряната в лицето й пушка, сетне животът й приключи.

Мери Мейсън чула сирените и уплашените гласове на съседите. С върховно усилие протегнала ръка към едрия мъж, но веднага усетила, че той е притихнал завинаги.

И се разплакала.

На пътя големият камион вече пристигаше на мястото на инцидента на заден ход. Приближи се достатъчно, задните врати на контейнерния блок се отвориха, някой спусна хидравлична наклонена рампа. С помощта на мощни лебедки двата буса бяха бързо качени един след друг, телата на мъртвите вече прибрани в тях. Двамина с промишлени прахосмукачки с широки фуниевидни гърловини сръчно изсмукаха от пътя кръвта, строшените стъкла и всичко друго, което би могло да свидетелства за случилото се.

През това време старият проповедник тичаше с все сила, преодоляваше дървета, храстите и тревата, които го спъваха по пътя му към езерото. В един миг се подхлъзна по влажните листа и падна, тогава и от двете си страни усети присъствието на хора. Изправи се, стиснал в дясната ръка пистолет. Понечи да се шмугне непосредствено в близките храсти, но сякаш изпод дън земя пред тях изникна нова фигура и той отстъпи, стреснат.

А лицето му се разкриви — Фокнър разпозна човека пред себе си.

— Е, помниш ли ме? — попита Ейнджъл.

И той държеше пистолет, само че отпуснат с дулото към земята. Отдясно сред дърветата се появи Луис. Вървеше бавно по тревата и стърчащите тук-таме камъни, в ръката му също висеше пистолет. Фокнър се извърна назад, но там вече бях аз. Вдигна ръка с оръжието, първо го насочи в мен, сетне в Ейнджъл, накрая го извъртя към Луис.

— Хайде, Преподобни, давай! — предизвика го Луис и също насочи пистолета си към Фокнър, сетне присви око. — Изборът е твой.

— Тази работа няма да остане скрита, хората ще научат — викна свещеникът. — Ще ме превърнете в мъченик. Истински мъченик на вярата!

— Ако те намерят, преподобни — възрази Луис. — А никой няма да те намери, начин няма, бъди рахат. За хората ще си останеш просто изчезнал от лицето на земята. Изпарил се съвсем ненадейно.