Крейг Ръсел - Братът Грим

Вера Шилер сама отвори вратата и ги поведе през фоайе с мраморен под и колони към просторна приемна, където ги покани да седнат на старинна софа. Вкусът на Фабел повече клонеше към модерното, но можеше да оцени стойностна антика. А в тази стая тя не беше единствена. Вера Шилер седна срещу тях и кръстоса крака, като отпусна ръцете си с длани надолу спокойно да лежат в скута й. Беше привлекателна тъмнокоса жена, наближаваща четиридесет. Всичко у нея — лице, осанка, учтивата полуусмивка, с която ги покани — говореше за прекалено хладнокръвие.

— Преди всичко, госпожо Шилер, знам, че това може да ви разстрои твърде много — започна Фабел. — Очевидно ще трябва официално да идентифицираме тялото, но почти няма съмнение, че това е вашият съпруг. Искам да знаете колко съжаляваме за вашата загуба. — Той се размърда непохватно: тази софа си е била неудобна почти две столетия.

— Така ли? — В тона на Вера Шилер нямаше враждебност. — Не познавахте Маркус. Не познавате мен.

— И все пак, съжалявам, госпожо Шилер. Наистина съжалявам.

Вера Шилер бързо кимна. Фабел не можа да разбере дали това беше бариера, набързо хвърлена, за да задържи скръбта й, или просто жената си беше студена и безчувствена. Той извади от джоба си прозрачно пликче за събиране на улики. През полиетилена се виждаше снимка на Маркус Шилер върху личната му карта. Той го протегна към нея.

— Това съпругът ви ли е, госпожо Шилер?

Тя хвърли бърз поглед към снимката и после издържа погледа на Фабел с прекалено спокойни очи.

— Да. Това е Маркус.

— Имате ли някаква представа защо господин Шилер е бил толкова късно вечерта в природния парк? — попита Вернер.

Тя се изсмя горчиво.

— Мислех си, че е очевидно. Доколкото знам, намерили сте и жена, нали?

— Да — каза Фабел. — Жена на име Хана Грюн, доколкото можем да кажем в момента. Говори ли ви нещо това име?

За пръв път в очите на Вера Шилер се мярна нещо като болка. Тя бързо я потули и както от фалшивия й смях, така и от отговора й прокапа разяждаща киселина.

— За моя съпруг верността беше понятие толкова абстрактно и неразбираемо, колкото ядрената физика. То просто се намираше извън способността му да схваща. Имаше безброй други жени, но да, знам това име. Знаете ли, господин главен комисар, в цялата тази история най-много ме разстройва не това, че Маркус е имал връзка с друга жена — Бог ми е свидетел, че бях свикнала — а че той нямаше любезността или въображението, или всъщност вкуса да вдигне поглед над пода на нашата фабрика.

Фабел размени бърз поглед с Вернер.

— Това момиче е работило при вас?

— Да. Хана Грюн от около шест месеца работеше при нас на производствената линия под началството на господин Бийдермайер. Той би могъл да ви разкаже за нея повече от мен. Но си спомням как започна. Много хубава, с ярка провинциална красота. Веднага разбрах, че е точно по вкуса на Маркус. Но не мислех, че ще чука прислугата.

Фабел издържа погледа й. Вулгарността смущаваше на фона на достойнството и самообладанието на Вера Шилер. Разбира се, тя беше я употребила точно с такава цел.

— Сигурен съм, че разбирате, госпожо Шилер, че трябва да ви попитам къде бяхте снощи?

Отново горчив смях.

— Вбесената измамена съпруга, жадуваща за отмъщение? Не, господин Фабел, не беше необходимо да прибягвам до насилие. Не знаех за Маркус и госпожица Грюн. А и да знаех, нямаше да ме е грижа. Маркус беше наясно къде бяха границите, отвъд които не биваше да ме тласка. Виждате ли, аз съм собственик на фирмата Бакщубе Албертус. Това беше бизнесът на баща ми. Маркус е… — Тя замълча и се намръщи, после поклати глава, сякаш раздразнена от неспособността си да се адаптира към една нова действителност. — Маркус беше просто един чиновник. И тази къща е моя. Нямаше нужда да убивам Маркус. С един замах бих могла да го направя безимотен и бездомен. За човек със скъпия вкус на Маркус това беше върховна заплаха.

— Вашето местонахождение през последната нощ? — Вернер повтори въпроса.

— Бях по работа в Хамбург, във връзка с бизнеса с кетъринг, докъм един часа сутринта. Мога да ви дам пълни подробности.

Фабел още веднъж огледа стаята. Тук имаше истински пари. С правилните връзки можеш да купиш в Хамбург всичко, ако имаш достатъчно пари. Дори убиец. Той се надигна от скъпото неудобство на софата.

— Благодаря, че ни отделихте време, госпожо Шилер. Ако не възразявате, бих искал да разгледам помещенията на вашата фирма и да говоря с някои хора от персонала. Разбирам, че може би ще затворите Бакщубе Албертус за няколко дни, но…