Тес Геритсън - Чиракът

— Агент Гейбриъл Дийн — каза тя, като му подаде обратно значката.

— Да, госпожо.

— Може ли да попитам какво прави тук ФБР?

— Нямах представа, че сме от противникови отбори.

— Казвала ли съм такова нещо?

— Давате ми ясното усещане, че не би трябвало да бъда тук.

— Обикновено ФБР не се появява на нашите местопрестъпления. Просто съм любопитна да разбера какво ви води насам.

— Получихме информационен бюлетин от нютънската полиция за убийството на семейство Йегър.

Отговорът беше непълен; не й казваше много, принуждавайки я да гадае. Несподелянето на информация беше форма на власт и тя разбираше каква игра играе той.

— Предполагам, че рутинно получавате доста подобни бюлетини — отвърна тя.

— Да, така е.

— За всяко убийство, нали?

— Уведомяват ни.

— И има ли нещо в това убийство, което го прави специално?

Той я гледаше с непроницаемото си изражение.

— Мисля, че жертвите биха го определили като такова.

Гневът й си проправяше път нагоре като треска — към повърхността.

— Това тяло беше открито едва преди няколко часа — каза Джейн. — Тези информационни бюлетини вече моментално ли се изпращат?

Устните му трепнаха в едва забележима усмивчица.

— Не сме чак толкова неинформирани, детектив. И бихме ви били благодарни, ако ни държите в течение на напредъка си. Доклади от аутопсиите. Доказателствен материал. Копия от показанията на всички свидетели…

— Но това е голяма бумащина.

— Съгласен съм.

— Но искате всичко?

— Да.

— Конкретна причина за това?

— Убийство и отвличане не би ли трябвало да ни заинтересуват? Бихме искали да проследим този случай.

Колкото и впечатляващ да беше, Ризоли не се поколеба да го предизвика, като натисна още малко.

— И кога смятате да започнете да поръчвате музиката?

— Случаят си остава ваш. Аз съм тук само за да помагам.

— Дори да не виждам нужда от помощ?

Погледът му се премести към двамата помощници, които се появиха от гората и натовариха носилката с останките във вана на съдебния лекар.

— Има ли наистина значение кой работи върху случая? — тихо попита той. — Стига извършителят да бъде хванат?

Двамата проследиха с поглед потеглящия ван, отнасящ вече започналото да се разлага тяло, за да бъде подложено на други недостойни действия под яркото осветление на залата за аутопсии. Отговорът на Гейбриъл Дийн й припомни, с мъчителна яснота, колко маловажни бяха всъщност въпросите за властта. Гейл Йегър не се вълнуваше на кого щеше да бъде приписано залавянето на убиеца й. Тя искаше единствено справедливост, независимо кой щеше да я осигури. Ризоли й го дължеше.

Но вече беше изпитвала и чувството на безсилие, гледайки как нейни колеги предявяват претенции за собствения й къртовски труд. Неведнъж беше виждала как мъже правят крачка напред и арогантно поемат командването на случаи, които тя бе започнала от нулата и бе довела с огромни усилия до някакво развитие. Нямаше да позволи това да се случи и сега.

— Ценя предложението за помощ на Бюрото — рече тя. — Но мисля, че за момента сме подсигурили всичките си бази. Ще ви известя, ако имаме нужда от помощ.

С тези думи се обърна и си тръгна.

— Не съм сигурен, че сте разбрали ситуацията — обади се агентът. — Сега сме част от един екип.

— Не помня да съм молила ФБР за помощ.

— Направил го е началникът на вашия отдел лейтенант Маркет. Бихте ли искали да чуете неговото потвърждение?

Подаде й мобилния си телефон.

— Имам телефон, благодаря ви.

— В такъв случай настоявам да му се обадите. За да не губим време в безплодни пререкания.

Ризоли остана изумена от лекотата, с която този човек бе стъпил на борда. И колко точно го беше преценила. Той беше от хората, които не биха стояли безмълвно встрани.

Извади мобилния си телефон и започна да набира номера. Но преди Маркет да успее да отговори, чу как Дауд извика името й.

— Детектив Слийпър иска да говори с теб — обяви той и й подаде радиостанцията.

Младата жена натисна бутона за комуникация.

— Ризоли.

През шума на статичното електричество тя чу гласа на Слийпър.

— Добре би било да се върнеш тук.

— Какво намерихте?

— Ъъъ… по-добре да видиш сама. Намираме се на около четирийсет и пет метра северно от мястото, където беше открит другият.

Другият ли?

Джейн пъхна радиостанцията в ръката на Дауд и се спусна към гората. Толкова бързаше, че не забеляза веднага, че Гейбриъл Дийн я последва. Едва когато чу изпукване на клонка, се обърна и го видя току зад себе си, с мрачно, непреклонно лице. Нямаше търпение да спори с него, затова не му обърна повече внимание и продължи нататък.