Агата Кристи - Паяжината

Сър Раулънд се обърна към нея предупредително:

— Много смело от ваша страна, скъпа моя — каза той, — но наистина смятам, че ще е по-разумно ако отидете да си починете малко.

— Скъпи чичо Роли — отговори Клариса с усмивка, а на инспектора тя каза: — Понякога го наричам чичо Роли, въпреки че ми е опекун, а не чичо. Но той винаги е бил толкова мил с мен.

— Да, виждам — гласеше сухият отговор.

— Питайте ме каквото искате, инспекторе — продължи Клариса добродушно. — Макар всъщност да смятам, че не мога да ви помогна кой знае колко, защото, боя се, просто нищо не знам за тази работа.

Сър Раулънд въздъхна, леко поклати глава и се отдалечи.

— Няма да ви безпокоим много, мадам — увери я инспекторът. Той отиде до вратата на библиотеката, отвори я и се обърна към сър Раулънд: — Ще се присъедините ли към другите джентълмени в библиотеката, сър? — предложи той.

— Мисля, че е по-добре да остана тук, в случай че… — започна сър Раулънд, само за да бъде прекъснат от инспектора, който каза твърдо:

— Ще ви повикам, ако стане наложително, сър. В библиотеката, моля!

След кратък дуел с погледи сър Раулънд отстъпи сразен и отиде в библиотеката. Инспекторът затвори вратата след него и мълчаливо посочи на полицая да седне и да си води бележки. Клариса спусна крака на пода и седна изправена на канапето, докато полицаят вадеше бележник и молив.

— И така, мисис Хейлшъм-Браун — започна инспекторът, — ако сте готова, да започваме. — Той взе табакерата от масичката до канапето, обърна я с капака нагоре, после я отвори и погледна цигарите в нея.

— Миличкият чичо Роли! Винаги иска да ми спести всичко — каза Клариса на инспектора с очарователна усмивка. После, като видя, че той държи табакерата в ръка, застана нащрек. — Това няма да бъде разпит, придружен с изтезания или нещо подобно, нали? — попита тя, опитвайки се въпросът й да прозвучи като шега.

— Нищо подобно, мадам, уверявам ви — рече инспекторът. — Само няколко незначителни въпроса. — Той се обърна към полицая: — Готов ли си, Джоунс? — После издърпа един стол от масичката за бридж, завъртя го и седна с лице към Клариса.

— Готов съм, сър — отвърна Джоунс.

— Хубаво. Значи, мисис Хейлшъм-Браун — започна инспекторът, — твърдите, че не сте знаели за трупа, скрит в нишата?

Полицаят почна да си записва, докато Клариса отговаряше с широко отворени очи:

— Не, разбира се, че не. Ужасно! — Тя потръпна. — Направо е ужасно!

Инспекторът я гледаше въпросително.

— Когато претърсвахме тази стая — попита той, — защо не ни показахте тази ниша?

Клариса отвърна на погледа му с още по-широко отворени невинни очи.

— Знаете ли — рече тя, — изобщо не ми хрумна. Ние, видите ли, не я използваме, затова и не се сетих.

Инспекторът атакува:

— Но вие казахте — напомни й той, — че наскоро сте минали оттам на път за библиотеката.

— О, не — бързо извика Клариса. — Трябва да сте ме разбрали погрешно. — Тя посочи към вратата на библиотеката. — Това, което имах предвидеше, че бяхме минали през онази врата за библиотека.

— Да, вероятно не съм ви разбрал — мрачно отбеляза инспекторът. — Така, нека поне това изясним. Изобщо, казвате, не сте знаели, че мистър Костело се е връщал пак тук, нито пък за какво се е връщал.

— Не, просто не мога да си представя — отвърна Клариса, а гласът й звучеше невинно и искрено.

— Но фактите потвърждават, че той наистина се е връщал — настоя инспекторът.

— Да, разбира се. Сега вече всички знаем това.

— Е, той трябва да е имал причина да го направи — изтъкна инспекторът.

— Предполагам — съгласи се Клариса. — Но нямам никаква представа каква е тя.

Инспекторът помисли за момент и после опита друг подход.

— Смятате ли, че е дошъл повторно, за да се срещне със съпруга ви? — предложи той.

— О, не — бързо отговори Клариса. — Напълно съм сигурна в това. Хенри и той никога не са се обичали.

— О! — възкликна инспекторът. — Никога не са се обичали. Не знаех това. Да не са били скарани за нещо?

Клариса отново заговори припряно, за да предотврати новата и потенциално опасна насока, която вземаше разпитът.

— О, не — увери тя инспектора, — не, не са се карали. Хенри просто смяташе, че той носи неподходящи обувки. — Тя се усмихна закачливо. — Нали знаете какви чудаци са мъжете понякога.

Погледът на инспектора говореше, че той лично не е наясно с тези неща.

— И вие сте абсолютно сигурна, че Костело не би се върнал тук, за да се види с вас?

— С мен? — повтори невинно Клариса. — О, да, сигурна съм. Пък и каква причина би имал?